Библията като основен исторически източник за еврейската медицина

От 500г.

Основният източник на информация за древноеврейската медицина е Библията, която третира изкуството за лечение като своеобразно функционираща система, имаща отношение към религиозни или граждански закони. От този период няма съхранени медицински документи. Вавилонският Талмуд, датиращ от около 500 година съобщава, че цар Езекия отменя съществуващата по това време "медицинската книга" (Ber. 10B; Pes 56а), а друг известен фармакологичен свитък е изгубен.

От най-ранни времена, еврейската религия се опитва да потисне магическите обичаи и практики във всички житейски области, включително и свързаните със здравето. Евреите несъмнено се повлияват в своите медицински концепции и от практиките от околните народи. Особено силно е влиянието от Египет, където медицинските познания са силно развити. Суеверия и вярвания в съществуването на вълшебни лекарства обаче не са добре приети от юдеите, за разлика от египетските им съседи. Въпреки това древните евреи вярвали, че здравето и болестта имат божествен източник. Според тях човешкото изцеление изцяло в ръцете на Бога, а ролята на лекарите е по-скоро посредническа, те са божествени помощници.

Има множество лекари, описани в Библията, но става ясно, че човек може винаги да приложи лечение, но Бог е този, който изцелява: "Аз съм Господ, който те изцелява" (Ex. 15:26 ). Поради тази причина думата "лечител" никога се възприема за употреба сред тогавашното еврейско население. В случаите когато се използва като термин, то почти винаги става въпрос за чуждестранни лекари, които не разполагат с божията благословия по време на лечение. Еврейските равини в древността нямат правомощията на медици. Те изпълняват роля на здравни надзиратели на общността, натоварени с прилагането на законите, отнасящи се до социалната хигиена.

Социалната хигиена според Библията

Уникалността на Библията като исторически източник за еврейската медицина се крие в заложените регламенти за социална хигиена. Тя и доброто ниво профилактика станали религиозни догми, предназначени за подобряването на благосъстоянието и запазването на здравето на нацията. От 613 стари еврейски проповеди, 213 имат медицинско естество.

Предотвратяването на епидемиите, противодействието на проституцията и венерическите заболявания, добрата хигиена, грижите за кожата, строгите диетични и санитарни норми, правилата за сексуалните контакти, изолацията и карантината при инфекциозните заболявания ограничават разпространението на много от болестите, срещащи се често в онези времена в съседните страни.

Евреите са наясно с факта, че заразните заболявания се разпространяват чрез пряк контакт между хората, както и тяхното облекло, домакински прибори и т.н. За да предотвратят епидемиите от инфекциозни болести древните евреи съставили поредица от санитарните норми. Те включват временна изолация, карантина, изгаряне или попарване на заразените дрехи и посуда, задълбочено почистване и опушване на къщите ако има съмнение за зараза (Lev.13-14). Всеки, който по някаква причина е бил в близост или в контакт с починал трябва щателно да почисти тялото и вещите си, преди да бъде допуснат обратно сред останалите (Num. 19:7-16 ; Lev. 15:2-13).

Облеклата, оръжията, приборите на еврейските войници, завръщащи се в лагера след битка се препоръчва да бъдат основно почистени и дезинфекцирани, за да се предотврати разпространението на болести (Lev. 31:20 , 22-24).