Еврейска медицина в диаспората

От 1930г.

Диаспора (в превод от гръцки буквално означава "разселване“) може да се определи като обособен етнос, който живее постоянно извън своята историческа родина.

Съвременната еврейска медицина в диаспората може да се анализира и оцени правилно, ако се разгледа на фона на държавите, които имат висока концентрация на еврейско население. Сред тях са:

Съединените американски щати

В ранните години на 20-ти век се наблюдава значителна имиграция в САЩ, която променя етническия и културния модел на американските евреи и медицинското им представителство. Първите еврейски лекари в САЩ са от сефарадски произход (от Иберийския полуостров). През втората половина на 19 век еврейските имигранти от Германия заемат водеща роля и позиции по въпросите, касаещи медицината.

Руските евреи, започнали да емигрират след погромите в края на 19 век и добавят трета отделна част към формиращата се общност. По-късно в САЩ пристигат нови имигранти с еврейски произход, които са от източноевропейските страни, когато се разпадат две от големите империи след края на Първата световна война – Русия и Австро-Унгария.

Емиграцията от Европа към американската диаспора за пореден път се увеличава рязко след 1933 г. с възхода на Национал-социалистическата партия в Германия. След края на Втората световна война по-голямата част от евреите, които бягат от Холокоста, се установяват в САЩ или Израел. Лекарите, намерили убежище в Америка, имат шанса да пристигнат в благоприятен исторически момент.

През 10-те и 40-те години в САЩ се бележи началото на златната ера за научната медицина, правят се открития на лекарства като антибиотиците и кортизона, бързо се развиват молекулярната биология и медицинските технологии.

Съединените щати се превръщат в нов световен център на научна и медицинска дейност, а еврейските имигранти нямат пречки да учат в американските университети и институти, където не се наблюдава нетолерантност. Напротив, американците са възприемчиви към всеки, който има новаторски дух и може да помогне за иновации в лекарската практика и медицинската наука.

След 1980-та еврейските лекари в САЩ са значително по-многобройни от своите сънародници в другите страни. В щата Ню Йорк има около 7500 практикуващи еврейски лекари, докато в Израел те са около 5500, а 3000 във Франция. Общо 9% от американските лекари са евреи. По това време повече от 17 000 от около 27 000 американски еврейски лекари, имащи частна практика, пребивават в гъсто населените щати като Ню Йорк, Калифорния, Илинойс, Пенсилвания, Ню Джърси и Масачузетс.

От тях около 4700 са общопрактикуващи, 6500 са специалисти по обща медицина и нейните клонове, 3000 са хирурзи, 2900 – гинеколози, 1000 –офталмолози, 800 – радиолози, 650 – дерматолози. Въпреки това, еврейският принос към развитието на медицината в САЩ не трябва да се преценява само от гледна точка на числеността на практикуващите лекари. Трябва да се има предвид и еврейският принос в медицинските наука и образование. През 20 век се утвърждава тенденцията, с която все повече се увеличава броят на високоспециализираните медици от еврейски произход, за сметка на намаляването на делът им сред общопрактикуващите лекари.

Канада

Еврейските лекари и медицинските работници в Канада също се възползват от възможностите за подобряване на предоставянето на здравните услуги и образованието. Известни еврейски лекари в Канада са Алтон Голдблум (1890-1962) и Артър Винеберг (1903-1988), които разработват техники за подобряването на циркулацията на кръвта към сърдечния мускул.

Западна Европа

Еврейските общности в Европа са с вековна история, но и тук има вътрешни миграции, които се предопределят от бурните политически промени през ХХ век. В страните от Западна Европа общностите приемат много бежанци от Русия в началото на 20-ти век. Еврейските лекари се ползват с добро име в клиничната практика и в академичните центрове. Десетилетия по-късно там отиват и мигранти от Германия и Австрия.

Видни представители на общността в Обединеното кралство са отличени за принос към медицината и медицинските науки. Сред тях са сър Лудвиг Гутман – за работата му, свързана с рехабилитацията; лорд Коен, лорд Розенхайм, лорд Търнберг, сър Реймънд Хофенбърг и сър Джордж Алберти – за  постиженията им в клиничната медицина, преподаването и научните изследвания, които провеждат.

Френските учени с важен принос към началните етапи на молекулярната биология са подпомогнати от известни еврейски медицински специалисти. Сред тях е Жан Хамбургер (1909-1992), който се включва в провеждането на първата бъбречна трансплантация. Еврейската общност от местни и емигрирали медицински учени в Швейцария е представена от Тадеуш Рейхстейн, който изолира кортизона.

Русия и бившият Съветски съюз

Първата световна война, руската революция и декларацията на Балфур имат демографски и политически последствия и повлияват много на еврейското участие в медицината на Съветския съюз. Много руски евреи отиват в големите университетски центрове. В резултат на това движение и на новата политика на отворен прием във вузовете, броят на еврейските лекари значително се увеличава.

Полша и Източна Европа

Въпреки лошите икономически условия, евреите в предхитлерова Полша поддържат 40 болници, в които работят повече от 3500 лекари. Бедността, изостаналите технологии, враждебната академична среда възпрепятстват еврейските учени да постигнат успехите на своите колеги от Западна Европа. Все пак, техните постижения далеч не са незначителни. По време на немската окупация, еврейските лекари посвещават усилията си да се грижат за хората, обречени на глад, мъчения и смърт. Много от тях се отличават със своя героизъм.

Южна Америка и Мексико

В началото на 20 век най-големите общности от еврейски лекари в Южна Америка са допълнени от имигранти от Европа. След Втората световна война възможностите за напредък в медицинските изследвания са малко, поради политическата нестабилност и периодите на икономически спад.

В Аржентина, където еврейската имиграция започва през 1889 г., се отличава името на Ноа Ярчи. Много негови колеги се стремят да следват стъпките му и да помагат за поддържане на здравето и морала на колонистите и ранните заселници в градовете. Със създаването на болница „Езра“ в Буенос Айрес през 1921 г. еврейското население там се увеличава. Започнва да се наблюдава подем на професионалния и академичния живот в страната.

Южна Африка

През 1970 година в Южна Африка има около 750 еврейски лекари със значителен принос в медицинските изследвания, образованието и клиничната практика. Сред тях са Филип Тобайяс – президент на Кралското общество в Южна Африка и Маурис Шапиро – имунохематолог, който е основно лице на кампании по кръвопреливане на различни област и в страната.

Пластичният хирург Жак Пен (1909-1996) извършва много операции по лицева реконструкция на израелски войници, ранени по време на войната за независимост. Впоследствие той става почетен гост-професор по пластична хирургия в Еврейския университет в Йерусалим. По времето на политическата несигурност много еврейски лекари имигрират в Обединеното кралство, САЩ и Израел.