Вуду шаманите от Хаити - свещеници, духовни водачи и лечители

От 1503г. до 1804г.

В днешно време думата Вуду се свързва с представи за тъмна магия, зомбита и емблематичните вуду кукли. Всъщност хаитянският шаманизъм е нещо много повече. Ритуалните практики, разпространени сред афроамериканското население на острова, се превръщат в пълноценна религия още през 17-ти век. В тази статия ще опишем основните аспекти на вярата, както и няколко лечителски практики, които знахарите от 17-ти и 18-ти век извършват.

Религията вуду възниква на остров Свети Доминик, който през 17-ти век е френска колония. Появява се с докарването на първите роби от Африка, които трябвало да обработват огромните плантации, покриващи голяма част от територията на днешно Хаити. Афроамериканците пристигат като пленници, притежаващи само дрехите на гърба си и завързани един за друг с железни окови. Те не принадлежат към една народност, а произхождат от десетки племена от западната част на Черния континент. Говорят различни езици и имат различни духовни вярвания, но всички те са обединени от сходната си съдба. Принудени са да живеят заедно в колибите за роби, да обработват земята през светлата част от деня, да се хранят заедно и да заспиват един до друг всяка нощ.

След като научават френски, започват да обменят помежду си своите предания за устройството на света, за боговете, в които те вярват, споделят си заклинания за здраве и т.н. Заедно с основната им представа за християнството, която имат заради формалното им покръстване от французите, те започват да развиват своя собствена религия - Вуду.

Към шаманисткото учение се прибавят и ритуалите на местните обитатели на острова - индианците от племената кариби, таино и арауаки, които са изблъскани от колонистите във вътрешността на острова. Макар и съвсем различни едни от други, те намират „общ език“ заради несгодите, които и двете групи търпят. Индианците възприемат вярванията на робите, като обогатяват устния фолклор на последователите на Вуду с предания за местни лековити билки, минерали и други церове, които си набавят от Майката природа.

Така се оформя една тайна религия, която обединява всички потиснати жители на колонията. Французите не подозират, че ходещите на църква всяка неделя роби и живеещите в привидна изолация местни племена, споделят обща вяра. Тъкмо в това духовно обединение се крие успехът на робското въстание, което довежда до независимостта на страната.

Последователите на Вуду вярват, че светът се състои от две части - царството на хората и царството на духовете. Те смятат, че човек може да посещава спиритуалната равнина насън или чрез транс. В нематериалния свят живеят техните богове, както и движещите природата сили - духовете Айоа. Интересен аспект на вярата е, че някои от функциите на Айоа се припокриват с ролята на светците в Християнството. Така например Свети Петър, който пази портите на Рая, има еквивалентна функция с Папа Легба - пазачът на портата към царството на Боговете. Изповядващите Вуду са на мнение, че след смъртта тялото изгнива, но душата се пренася в нематериалната равнина, откъдето бди над живите си роднини.

Хаитянските езичници вярват, че ако здравето на даден човек е нарушено, това може да се дължи или на натравяне, или на получена рана. Това може да се случи както в нашия свят, така и в сферата на душевното. За да може болният да се излекува, шаманите от острова се опитват да изцелят и двете същности на пациента си.

На първо място трябва да споменем, че тъй като хаитянската религия е съставена от комплексна система от митове и предания, свещениците са няколко типа. За лекуващи духовници се смятат Докте-фей (билкари), Фанм-чай (акушерки) и Ганга (знахари). Основният метод на лечение, който те използват, е комбинация от билки, молитва и ритуален жест. За растения, притежаващи церителска сила, са смятани сладките картофи, тръстиката, цветята дъбравник и моминска вратига, и др. За промиване на раните се ползват както отвари, така и чист алкохол.

За предпазване от вреда, идваща от Отвъдното, се изработват амулети. За направата им шаманът използва природни материали в комбинация с органична тъкан от пациента си. Най-често в талисмана се вграждат кичури коса или парчета от дрехата на болния. След това готовите муски се поставят на врата на пострадалия. В определени случаи се изрича молитва, която да активира действието на магическия предмет.

Всички лечителски практики се извършват тайно, тъй като французите възприемат Вуду ритуалите като акт на вещерство. Ако шаманът се разкрие пред колонистите, бива моментално осъждан за преклонение пред демони и екзекутиран. Това обаче не спира последователите на религията да изповядват вярата си, както и да прибягват до езическите си методи на лечение.

В наши дни хората, изповядващи хаитянски шаманизъм, са изключително малко. Вуду е признато за официална религия единствено в Бенин и в карибската островна република, където то възниква. Практикува се и в САЩ, като най-много последователи вярата има в Ню Орлиънс, където е пренесена от робите на френски колонисти, пристигнали да обработват плантациите в региона.

По статията работи: Георги Динев