Значение на медицинския трактат "De medicina"

От 14г. до 1478г.

Създаването на медицинския трактат на Авъл Корнелий Целз в началото на I век пр. Хр., последващото му първо издание във Флоренция през 1478 година и многократното преиздаване в Европа, става важно събитие в областта на медицината и изучаването на латинската медицинска терминология. Трактатът е част от енциклопедията  на Целз, наречена „Artes“, написана по време на управлението на император Тиберий (14-37 г.пр.Хр.) и посветена на земеделието, медицината, военното дело, риториката и правото.

Традицията да се пишат енциклопедии в римската литература води началото си от Марк Теренций Варон (116-127 г.пр.Хр.), а тя от своя страна е наследена от перипатетическата школа на Аристотел. Варон е автор на първата римска енциклопедия, посветена на  предметите, които трябва да се изучат от свободните граждани: граматика, диалектика, риторика, геометрия, аритметика, астрономия, медицина и архитектура.

Значимостта на трактата на Целз

De medicina е изключително ценен по няколко причини. Една от тях е, че в контекста на епохата, той представя първото римско произведение от осем книги в областта на медицината. В предговора авторът прави исторически преглед на развитието й, като описва зараждането й от най-древни времена и превръщането й от Хипократ в изкуство.

Авъл Корнелий Целз се проявява не само като доксограф (човек, описващ постиженията на предходни авторитети), но и като историограф на гръцките медицински школи, запознавайки читателите с техните създатели и последователи, като едновременно с това показва критичност и собствена рефлексия към идеите им. Авторът цитира имена и съчинения, загубени по-късно през вековете и така се превръща в свидетел на историческите факти.

Неоспоримо е, че Целз е ползвал гръцки източници за записването на книгите си, но успешно е синтезирал идеите им и ги е представил на римската аудитория, разкривайки силните и слабите им страни, пречупвайки ги през своя ракурс на мисли.

В най-ранните периоди в римската история с дейността по лечение на хора и добитък са се занимавали основно partes familias (бащите на фамилията), които ползвали етруски и италийски лечебни методи. В края на VI  век пр.Хр., в гръцката колония Кротон в южна Италия, се установява и развива успешно медицинска школа, обучаваща гърци и римляни. След завладяването на Гърция от римляните на територията на републиката практикуват множество гърци – роби или освободени роби, изучавали медицинското изкуство в различни места, следователно те са последователи на различни школи.

Целз е първият автор в началото на новото хилядолетие в Рим, който защитава тезата, че медицината е не само практическа дейност, но се нуждае и от разработена теоретична основа. За него медицината е рационално изкуство, чиито фундамент е съставен от взаимно свързани и функциониращи заедно теория и практика.

Трактатът представлява медицинска енциклопедия за всички аспекти на здравето - болестите и лечението им. Извън предговора в началото на четвърта и осма книга се описват накратко вътрешните органи и опорно-двигателната система.

Голяма част от трудовете на Целз разискват въпросите, свързани със запазване на здравето, здравословните и вредните храни за всеки тип тяло, какви трябва да са подходящите климат и грижи за него, кои са основните признаци за заболяванията, кои са подходящите лекарства и терапевтични методи, видовете наранявания, хирургическите интервенции.

Изключителен е приносът на Целз в създаването на латинската специализирана медицинска лексика, тъй като представя и обяснява гръцките термини на латински език. Изказът и стилът му са елегантни, ефективни и ефектни, предлагайки на читателите не само историческо и медицинско съдържание, но и риторическо четиво.

Авъл Корнелий Целз е ерудит с високо образование и енциклопедични познания в различни области, чиято литературна цел е да запознае римляните с постиженията в основни области. Медицинските трактати са насочени към по-широк кръг от читатели. Неслучайно след преоткриването и издаването на De medicina през 15 век, трактатът се превръща в търсен и четен източник през късното Средновековие и следващите векове.