Хирургични инструменти, използвани в римската медицина

От 12.3.-233г.

Римските медици имали достъп до доста голям набор от хирургични инструменти, които били предназначени да им помагат при лечението на пациентите. Точният времеви период, в който са се употребявали хирургичните инструменти в римската медицина до голяма степен не може да бъде определен.

Хипократ (460 г. пр.Хр.) е сред гръцките медици, оказали голямо влияние на римската култура и медицина. Една от съвременните археологически находки (открита в Кос - родното място на Хипократ) съдържа хирургични инструменти, идентични на използващите се в римската медицина.

Автентични хирургични инструменти са открити и в дома на хирург в Помпей, който е съхранен под вулканичната пепел на изригналия по това време вулкан Везувий. Приблизителната година, през която били изработени е 233 г. пр. Хр. През 1947 г. са направени копия на тези инструменти. Те се съхраняват в библиотеката "Claude Moore Health Sciences". Колекцията е един от най-добрите примери на запазени инструменти, с които разполагали хирурзите по това време. Някои от тях са:

1. Вагинален спекулум (на гръцки: dioptra, на латински: Speculum magnum matricis)

Състои се от 2 свързващи части, които се отварят и затварят с държачи, закрепени с винтов механизъм. Подобни на този спекулуми са се използвали до осемнадесети век в Европа. Соранус е сред първите автори, споменали този инструмент. Гръко-римски автори на трудове по акушерство и гинекология често препоръчвали употребата на спекулум за диагностиката и лечението на вагинални и маточни нарушения. Изработвали се от бронз, което ги прави лесно рециклируеми.

2. Ректален спекулум (на гръцки: hedrodiastoleus, на латински: Speculum rectalis)

За този инструмент е споменал Хипократ в един от своите медицински трактати: "за да прегледате пациент, който е с разранена част от дебелото черво, използвайте ректален спекулум."

3. Костни лостове

Гален пише, че тези инструменти са се използвали при лечението на фрактури на костите и вадене на зъби.

4. Костен форцепс (на гръцки: ostagra, на латински: Оs forcipe)

Соранус твърди, че ако по време на раждане главата на плода заседне в родовите пътища се налагало тя да се отвори с остър инструмент, а парчетата от черепа се отстранявали с костен форцепс (от където произхожда и неговото наименование).

5. Вендузи (на гръцки: sikua , на латински: Cucurbitulae)

Поставят се на различни места по тялото. След нагряване вендузите се поставят на желаното място. По-големите са се поставяли на гърба, а по-малките на ръцете или краката.

6. Тръбички, предпазващи от контракции и сраствания (на гръцки: motos molubous
на латински: plumbea fistula)

След операция на носа, ректума или вагината е било обичайно на мястото да се постави такава тръба от олово или бронз, за да се предотврати свиването и срастванията. По този начин са се прилагали и медикаменти.

7. Инструменти за обгаряне (на гръцки: kauterion, на латински: Ferrum candens)

Обгарянето на хирургичните рани предпазва от инфекции и способства за по-бързото им зарастване. Обгарянето се е използвало, за да се намали кървенето по време на операциите.

8. Сонди (на гръцки: kauterion, на латински: Ferrum candens)

Този комплект от сонди се е съхранявал в предпазен метален цилиндър, за да ги предпази от външни въздействия.

9. Мъжки катетър

Римските лекари го използвали, за да направят проходими пикочните пътища. Това позволявало на урината да премине свободно от тялото. Тези ранни катетри представлявали кухи тръби, изработени от стомана или бронз. Видима е кривата леко S-образна анатомична форма на този инструмент.

10. Уред за клизми

11. Акушерки куки, остри куки (на гръцки: agkistron, на латински: hamus, acutus)

Куките били два вида - тъпи и остри. Често са споменавани в гръцката и латинската медицински литература. Използвали се за същите цели като в съвремието - за дисекции, за отстраняване на малки парченца тъкан и чужди тела, за преглеждане и прибиране на раните. По време на дисекциите много от манипулациите, които сега се извършват с форцепс са се правили с острите куки.

12. Форцепси (на гръцки: tricholabis, на латински: vulsella)

В съвременните епохи голяма част от този тип форцепси вече не са хирургични инструмени. Част от тях се използват в домакинството и козметиката (най-често за епилация).  

13. Форцепс за увулата

В "Aetius" (II.iv.2) е описана ампутация на увулата. Първоначално тя се е стягала силно с форцепса, за да се преустанови кръвоснабдяването й, а след това тъканта се е изрязвала.

14. Форцепси за коремни операции

15.Остеотоми

16. Скалпели

17. Медицински ножици (на гръцки: psalis, на латински: forfex)

Авторът на медицински текстове по хирургия Oribasius твърдял, че подстригването на косата е редовна медицинска процедура, на която е посветил специална глава от своята работа. Celsus също причислява рязането на косата към терапевтичните процедури. Вероятно древните римляни са считали, че медицинските ножици не били достатъчно прецизен инструмент и рядко са ги използвали за операции.

18. Шпатули и сонди

Почти всеки медицински писател ги споменава. Шпатулата е по-скоро фармацевтичен, а не строго хирургически инструмент, защото овалният й край се е използвал за разбъркването медикаменти. Използвала се е за нанасянето на мехлеми върху хирургичните рани.