Обществено здраве в Древна Елада

От 15.9.-450г.

Общественото здраве в Древна Елада е свързано най-вече с избягването на разпространението на заболяванията в определени обществени групи. То обикновено се гарантирало благодарение на осигурените запаси от питейна вода, подпомагаща добрата хигиена на хората и техните домашни животни. Първоначално схващането за висока на хигиена не било особено популярно в гръцките полиси, но въпреки това, идеята за това как хората да поддържат задоволително ниво на здравето си била често обсъждана.

Древните елини не притежавали обширна система за обществено здравеопазване, а домовете им не били снабдени с течаща вода и канализация. Много от по-богатите гърци можели да си позволят да се придържат към т.нар. "Програма за здраве". Те включвали поддържането на равномерна телесна температура, придържане към правилно хранене, често измиване на тялото и зъбите и чести разходки за добра форма. Тази схема за превенция и осигуряване на добро обществено здраве в Древна Елада е тясно свързана с теорията на Хипократ за четирите вида течности, циркулиращи в тялото, които се променяли през различните сезони. Теорията е популяризирана около 450 г. пр.Хр. от Хипократ, който е приел, че обикновените хора или са твърде заети, за да се придържат към "Програмата за здраве", или са твърде бедни, за да следват такъв режим. Поради тази причина бедните елини били и по-лесно податливи на болести.

Докато медицината била все още в своя начален етап на развитие, хората продължавали да се молят за изцелението си в храмовете на Асклепий. С течение на времето, те се преобразявали все повече до центрове, аналогични на съвременните здравни курорти. Към тях се появявали гимназиони (места за обучение, с обширни дворове за спортуване, наречени палестри) и обществени бани (терми), които станали много разпространени през еленистичния период. Идеалът на елините за хармонично физическо и душевно развитие - калокагатия (здраво тяло, в здрав дух), според Платон бил много популярен сред елините. Това подобрило значително нивото на обществената хигиена и здраве. В Древна Гърция се организират множество спортни прояви, от които най-големите били Олимпийските игри. Те се провеждали на всеки четири години, а победителите в тях се радвали на голяма почит и уважение и това бил още един важен стимул за поддържането на добра физическа форма.

Теорията за баланса на противоположностите на Питагор провокира гръцките лекари да се водят в лечението си от сентенцията "умереност във всичко".

Хипоктовата "Програма за здраве" е публикувана в един от неговите трудове със заглавие "Режим" през 500 г. пр. Хр. Тя гласи: "Грижата за здравето започва от момента, в който човек се събужда. След пробуждането той не би трябвало да става рязко и изведнъж. Трябва да изчака, докато сънеността премине. След това, всеки ден, той трябва да измива лицето и очите си с чиста вода. Трябва да търка зъбите си с фин ментов прах, за да отнеме цялата натрупана по зъбите храна. Човек трябва да масажира и измива главата си всеки ден, а когато е нужно да сресва косата си.

След това, хората, които трябва или искат да работят са свободни да го направят. Свободните от работа имат възможност да се разходят. Младият мъж или мъжът на средна възраст трябва да се разхожда около 10 стадия (древногръдска мярка за дължина, над 150 метра) преди изгрев слънце. Дългите разходки преди хранене изчистват тялото и го подготвят за осигуряването на прилив на енергия."

Втората част на Хипократовата "Програма за здраве" разказва за здравето през лятото и зимата. Тя гласи: "През зимата, най-добре е да се противодейства на студа с ядене на сухи, затоплени храни като пшеничен хляб и печено месо. Пийте само малко, неразредено вино. Упражненията трябва да се правят толкова често, колкото е възможно. А гореща вана е полезна за всички. През лятото, яжте по-малки количества от по-лека и чиста храна. Пийте леки, бели и разредени вина. Избягвайте прекомерното хранене и препиване. Вземайте хладки бани и правете кратки разходки след вечеря".