Инките - древните майстори на трепанацията

от 18 юни 2018г., обновено на 05 март 2019г.

От 1301г. до 1572г.

Ако сте пътешественик във времето и решите, че имате нужда от операция на черепа, най-вероятно ще се спрете на хирург, който е роден след откриването на бактериалните инфекции. В този случай може и да изберете неправилно. Лекарите на инките, които са нямали никаква представа за съществуването на микроорганизмите, са били по-вещи в извършването на трепанация от „колегите“ си от времето на Гражданската война в САЩ.

Но нека първо разкажем малко за трепанацията. Операцията представлява внимателно пробиване на отвор в горната част на черепа. Прави се от незапомнени времена из целия свят. Описания на процедурата са намерени на територията на днешните Гърция, Китай, Италия и др. Изпълнява се при най-различни заболявания - мигрена, епилептични пристъпи, за премахване на последствията от травми и дори за гонене на демони от тялото на обладания.

Разбира се, индианците от днешно Перу не са изпълнявали тази операция по-добре от медиците на Дивия Запад през целия период на цивилизацията си. Първите черепи на пациенти на лечителите на инките показват, че смъртните случаи при първите интервенции на главата са около 60%. След няколкостотин години оцелелите наброяват 53%, като през имперския период опасността от фатален край при изпълнение на трепанация става едва седем процента. За това свидетелстват десетките черепи, намерени в Андите, на които ясно си личи дупка с правилно изрязани ръбове. За успеха на операцията съдим по следите от зарастване около процепа.

Като база за сравнение можем да посочим статистика на успешните трепанации през Гражданската война в САЩ. Тогава при извършване на процедурата са умирали около 40% от пациентите. Причината за това са нехигиеничните условия на работа на хирурзите от Дивия Запад. Те често не мият инструментите си, а освен това бъркат с мръсни ръце в отворения череп на пострадалия…

С практиката инките подобряват не само своите умения в областта на трепанацията, но и сечивата с които я извършват. Длетата стават толкова фини, че медиците могат да разрежат череп без дори да допрат твърдата мозъчна обвивка. Това помага за намаляване на процента на възпаления. На помощ на хирурзите от древно Перу идва подобрената от металурзите на Южна Америка сплав на бронза.

Освен еволюцията на медицинските инструменти, които създателите на Мачу Пикчу използват, изучаването на човешката анатомия допринася за ефикасността на операцията. Археолозите намират в Андите няколко струпани на куп черепа, пробити внимателно от веща ръка. Находката сочи, че индианците са изучавали структурата на главата и вероятно периодично са изпробвали нови способи за извършване на трепанация. Намерените човешки останки, служили за практикуване на операцията, са обработени преди 1000 години.

Най-важният подход за усъвършенстване на уменията на древните хирурзи от планините на Перу е методът „проба - грешка“. С годините медиците на инките се учат от своите успехи и неуспехи, като описват какво е възможно да повлияе позитивно на пациента, както и какво според тях се е объркало. Може би най-впечатляващ е фактът, че никога не са намирани писмени сведения за лекарски практики в този район. Това говори на историците, че в Андите се развива строга устна традиция за предаване на знания. Вероятно от чираците на лечителите се очаквало да запомнят наизуст информация, побираща се в няколко съвременни книжни тома! Освен това всеки медик, за да се запазва развитието на науката, трябвало да предаде на общността не само наученото, но и своите лични наблюдения и изводи.

Чрез тези няколко начина за усъвършенстване инките успяват да се научат да отварят внимателно дупки в главата на пациента. Могат да оперират, без да нарушат целостта на твърдата мозъчна обвивка или да замърсят течностите в черепа. След операция хирурзите са способни да се грижат за пациента до пълното зарастване на раната. Вероятността да няма никакви негативни последици е около 90%.

Трепанацията не се практикува в модерната медицина, операцията е заменена с много по-безопасната декомпресивна краниектомия. През хилядолетията обаче тя се е правела в безброй случаи, като често резултатът бил кончината на пациента. Фактът, че инките са били способни да доведат процента на загиващите след подобна тежка интервенция до по-малко от един на десет оперирани, е наистина впечатляващ. Така че, ако срещнете странстващ из пътеките на времето човек, който ви попита къде да си направи трепанация, ние ви съветваме да му препоръчате империята на инките.

По статията работи: Георги Динев

Статията е част от историята на: