Инфекциозни заболявания и принос на еврейската медицина за терапията им

От 1906г.

В началото на 20-ти век инфекциозните болести са сред основните причини за заболеваемост и смъртност, включително и сред еврейската общност. Историята на еврейската медицина разкрива имената на много медици с такъв етнически произход, които имат значим принос при въвеждането на ефективна терапия за лечението на инфекциите.

Август фон Васерман представя първия диагностичен тест за сифилис през 1906 година, а Б. Шик съставя диагностичен тест за откриването на Bela C. Diphtheriae, който е основен причинител на дифтерия.

Друг еврейски медик, Майкъл Хелдербърг, работи върху структурата и функциите на антителата и полага основите за лечението с предварително приготвени антитела (пасивна имунизация). Развитието на производството на ваксини (активна имунизация) дават възможност на Джонас Салк и Албърт Сабин да допринесат за елиминирането на полиомиелита (детския паралич).

Напредъкът в производството на лекарства намалява заплахата от заболяванията. Мечтата на Пол Ерлих за направата на своеобразен "магически куршум", унищожаващ бактериите, на практика се реализира с откритието на сулфонамидите и антибиотиците. През 1944 г. Селман Уаксман, работещ в "Rutgers University", изолира стрептномицина. Хари Ийгъл (1905-1992) и Максуел Финланд (1902-1987) правят важни открития, ускоряващи напредъка на антибиотичната терапия чрез изработването на методи за измерване на ефикасността, спецификата на антибактериалните продукти и безопасността на антибиотиците.

За съжаление, микробната резистентност към антибиотиците заплашва да обърне относителната сигурност на лекарствата, постигната в Златната ера на медикаментозното лечение.

Стенли Фарбер открива важен механизъм, потискащ антибиотичната резистентност. Състои се в способността на генните фрагменти, наречени плазмиди, да придават устойчивост на вече отслабените бактерии. "Борбата срещу инфекциите зависи от усилията на учените, които се занимават с биологията и епидемичния потенциал на заболяванията" – твърдят учените Барух Блумберг и Бари Блум.