Как жените влизат в медицината

От 1530г. до 1650г.

Образът на знахарката присъства в традициите на множество племена и народи още от най-дълбока древност. Жените са били считани за специалисти в лечителския занаят наравно с мъжете. През Средновековието обаче билкарките и акушерките губят своя добър имидж, тъй като Църквата обявява тези занаяти за вещерски. Въпреки това в по-затънтените региони на християнския свят някои жени продължават да лекуват болните и пострадалите в селото си, въпреки негативното отношение на свещениците.

В края на Тъмните векове медиците са два основни вида. От една страна всеки по-голям град разполага с монашеска болница, където пациентите се лекуват чрез строга диета, кръвопускане и молитви. Другият вид медици са бръснар-хирурзите, които извършват най-различни хирургически интервенции. Дори по-образованите лекари от 15-ти и 16-ти век все още следват ученията на римлянина Гален и неговата теория за Четирите хумора.

Според древната догма Четирите хумора са основните течности в тялото, които задвижват организма. Ако човек е здрав, то неговите хумори се намират в перфектен баланс. Когато някой се разболее, това означава, че някоя от течностите е в неправилна пропорция и трябва да се коригира. Така например според галеновите учения високата температура е следствие от повишеното ниво на кръв в тялото и се лекува с увеличен прием на вода и кръвопускане.

С научния подем, съпътстващ Ренесанса, тази примитивна теория започва да отстъпва място на по-задълбочени знания за физическото естество на човека. Швейцарският лекар Парацелз става първият мъж, който предлага алтернатива на догмата на Четирите умора. Той смята, че различните видове болести и инфекции се причиняват от малки „семенца“, намиращи се в човешкото тяло. Тези вредни елементи са разнородни и причиняват специфични неразположения, тоест - имат различни симптоми. Парацелз съветва своите колеги да разпознават семенцата по оплакванията на пациента си и да използват подходящи лекарства за тяхното премахване.

Теорията на швейцареца, в комбинация с един пасаж от Библията, където пише, че жените имат по-добър усет за живота и от най-добрия лекар, дава зелена светлина на практикуващите знахарки да разкрият занаята си. Те престават да се наричат билкарки и лечителки и приемат звънката титла „традиционни алхимици“. Това се случва за първи път в Англия, където дамите, наричани допреди няколко десетки години вещици, са обявени за пазителки на традиционната британска алхимия.

Една от най-известните жени-медици от Ренесанса е Грейс Майлдмей. Тя е богата жена със знатно родословие, която започва да се занимава с билкарство от чисто професионален интерес. Тя успява да обедини философията на Парацелз с все още циркулиращата теория на Гален. Освен това разполага с финансовата възможност да си осигури невероятен запас от всякакви билки и вещества с лековити качества. По този начин находчивата британка не само успява да си спечели репутация на уважаван медик, но и поставя началото на женската лекарска професия, където дамите учат знахарство от книги, а не от друга лечителка.

Грейс Майлдмей има множество последователки през целия 16-ти и част от 17-ти век. Медиците от нежния пол дори успяват да окупират цели звена в лекарския занаят. Така например те се възползват от суеверието, че мъжете не трябва да присъстват по време на раждане и буквално пъдят своите колеги-мъже от стаята на родилката. Също така множеството от фармацевти през този период са дами, занимаващи се с алхимия и билкарство.

Една от най-известните жени-хирурзи от 17-ти век е Маргарет Нийл. На базата на посочения по-горе пасаж от Библията, тя успява да вземе сертификат за лекар от Църквата. Благодарение на сръчните си ръце и множеството книги на лечителска тематика, които тя прочита, дамата успява да се сдобие със славата на професионалист в областта си. Именно тя е доказателство, че през този период жените имат възможността да работят и дори да се издържат чрез лекарската си професия.

В края на века обаче мъжете слагат край на женската доминация в медицината. По някакъв начин представителите на силния пол успяват да се наложат като по-подходящи за лекарския занаят и изместват дамите дори в акушерския сектор. Навярно това става заради неготовността на тогавашното население на приеме жени, осигуряващи се сами финансово. Все пак основите на еманципацията на медицинската професия са поставени, а дамите все още присъстват в някои лекарски кабинети, но единствено като асистенти.

Редактор: Георги Динев