Калвин Греъм - 12-годишното момче, участвало във Втората световна война

От 1941г. до 1943г.

Когато Япония напада американското пристанище Пърл Харбър, САЩ няма друг избор, освен да влезе в големия конфликт, наречен Втора световна война. Тъй като дотогава страната пази неутралитет, армията на щатите има нужда от множество доброволци, които да запълнят дупките в редиците си. Именно затова някои от младежите, които нямат навършени 17 години, но искат да служат във войската, са били допуснати до казармите.

Патриотичният дълг се събужда и в роденият в Тексас Калвин Греъм. Младежът тръгва към най-близката наборна комисия, тъй като иска да помогне на страната си да отблъсне нашествениците. Желанието на Греъм обаче е попарено от факта, че той е едва на 11.

Младият Келвин обаче е твърдо решен да се присъедини към американската войска. Затова той започва да се бръсне ежедневно, за да сгъсти рехавото си лицево окосмение, както и да репетира тембъра на възрастен мъж. След няколко месеца, когато вече е на 12, той фалшифицира подписа на своята майка, която е негов единствен официален попечител, и тръгва към наборната комисия. Там се озовава заедно с двама негови приятели, които са съответно на 14 и 15 години. Юношите се представят за 16-годишни, чиито родители са дали писменото си разрешение децата им да се присъединят към армията.

Калвин Греъм минава успешно проверката на документи, но е разкрит от зъболекаря по време на наборния си преглед. Медикът категорично заявява, че новопостъпилото момче има зъбите на 12-годишен. По думите на самия младеж той и приятелите му успяват да встъпят в служба, едва след като убеждават лекаря, че ще са полезни на фронта. Греъм споделя още, че освен него, в армията постъпват още 6 момчета, които не са достатъчно големи за служба.

В казармата Калвин преминава обучение за морски пехотинец и след като преминава успешно през всички изпити, е назначен на служба на кораба „Саут Дакота“. Бойният плавателен съд е част от флота, предвождана от самолетоносача „Ентърпрайз“. След настаняването на екипажа армадата вдига котва и се отправя към една от горещите точки в Тихия океан.

Броени дни след първото отплаване на Калвин, корабът му е нападнат от японски военни сили, пробили си път през въздушната защита на флотилията. Екипажът на „Саут Дакота“ влиза в директна престрелка с вражеските самолети и успява да свали 26 от тях. Победата обаче е извоювана на тежка цена и плавателният съд е принуден да се оттегли от сражението, за да бъде ремонтиран в Пърл Харбър.

По време на пътуването към американското пристанище Калвин Греъм става на 13 години. Разбира се, рожденият му ден не е отбелязан, тъй като никой не знаел неговата точна дата на раждане. След като корабът е поправен, младежът отново тръгва към линията на сражение, този път под командването на военния плавателен съд „Вашингтон“.

Ден по-късно флотилията се сблъсква с японските морски сили край остров Саво. „Саут Дакота“ попада в схватка с 8 вражески кораба, като успява да потопи 3 от тях. По време на престрелките голяма част от кораба е разбита. 42-ма души от екипажа загиват, а над 60 човека са ранени. Самият Калвин понася две тежки контузии - ударен е от шрапнел в челюстта, а след това е зашеметен от рикоширал предмет. Въпреки това 13-годишното момче остава на крака и дори помага на своите тежко пострадали колеги. По думи на самия Греъм, той взима коланите на мъртвите и стяга с тях ранените крайници на своите съратници, а след това им раздава цигари, за да ги успокои.

Корабът успява да се измъкне от бойното поле и да се добере до американските брегове. За проявения си героизъм целият екипаж е отличен с военни постижения. Калвин Греъм получава медал Бронзова звезда, а за раните си - Пурпурно сърце. По време на церемонията майката на момчето го разпознава по телевизора и се обажда на военните, за да разкрие истинската възраст на своя син. След като от Щаба разбират, че един от техните „ветерани“ е на 13, те моментално уволняват момчето и го пращат в наказателен лагер в Тексас.

Калвин прекарва няколко месеца като затворник, след което е освободен, но отличията му са отнети, тъй като клетвата му е счетена за фалшива. Младежът се опитва да се върне в училище, но е твърде изоставал с материала. Очевидно престоят в армията е накарала юношата да възмъжее преждевременно, тъй като той се жени на 14 и става баща на 15. За да издържа семейството си, непълнолетният ветеран продава абонаменти за списания.

Едва през 1978-ма година Калвин Греъм е реабилитиран като военен герой. Върнат му е и медалът Бронзов кръст. За съжаление по-високото му отличие - Пурпурно сърце - не е признато за валидно до 1994-та година, което е почти 2 години след смъртта на ветерана.

Редактор: Георги Динев

Статията е част от историята на:

• Развитие на медицината по време на Втората световна война