Злото в най-чистата му форма: д-р Широ Ишии или японският д-р Менгеле

Техниките за мъчение, разработени през Средновековието, достигат нови висоти, благодарение на дяволското въображение на д-р Широ Ишии. Той подлага невинни хора на нечовешки изтезания, достойни за най-страховитите филми на ужасите. Д-р Широ Ишии е директор на японската програма за военни биологични изследвания, съществувала между 1937 и 1945 г. по време на втората китайско-японска война и Втората световна война.  

Д-р Ишии следва медицина в имперския университет в Киото и е специалист по микробиология. Професионалната си кариера прекарва като медицински офицер в Имперската японска армия. Той постъпва в нея през 1921 г. като хирург, а през 1945 г. става главен хирург. За да се добере до най-престижния пост Ишии оставя след себе си река от кръв, сълзи и човешки части – като в истински филм на ужасите.

В началото на своята кариера Ишии изследва ефектите на биологичните и химически оръжия, които биват използвани по време на Първата световна война. Медицинската кариера на Ишии започва да процъфтява през 1932 г., когато е избран за глава на подразделението за биологични оръжия. Неговата мисия е да проведе експерименти с човешки тестови обекти в таен затворнически лагер. През 1936 г. някои от бегълците от лагера разпространяват информацията за престъпленията срещу човечеството на д-р Ишии и японците са принудени да унищожат лагера. В последствие те местят медицинските тестове в Пинфан – област, близо до китайския град Харбин, и начело на програмата отново е поставен Ишии. На територия от 3 кв. км той разполагал с над 150 сгради, които можели да приютят до 400 затворника. Лагерът става печално известен с наименованието Отряд 731. Паравана, под който д-р Широ Ишии извършва всички нечовешки жестокости е, че всъщност научният екип изследва заразни заболявания и водните източници.

Сцена на ужасите

От  1942 до 1945 г. д-р Ишии извършва едни от най-жестоките и шокиращи експерименти, случвали се в съвременния цивилизован свят. Всички ужасни идеи, които му хрумвали понякога напълно спонтанно, имали за цел да се сразят враговете на японската държава.

В Отряд 731 не попадали само китайски военнопленници. Ишии желаел в менажерията си разнообразни "морски свинчета", поради което в лагера му попаднали политически затворници и "подозрителни" хора от съседните области, включително жени (понякога дори бременни), възрастни хора и деца. Военната полиция Кемпейтай арестувала хиляди хора и ги доставяла в Отряд 731. Ишии не проявил милост към нито една от жертвите си.  

Отряд 731 разполагал с фризер, в който се поддържала температура -10 градуса Целзий. Ишии замразявал ръце и крака, за да предизвика премръзване; някои от замръзналите крайници се размразявали, за да се изследва гниенето на човешката плът. Други жертви се дехидратирали до смърт; прострелвали затворници в корема, за да могат японските лекари да се упражняват в оперативното премахване на куршумите; ръце и крака се ампутирали без упойка. На затворниците се инжектирала морска вода, за да се разбере дали може да се използва като заместител на физиологичния разтвор. Лекарите премахвали част от черния дроб на някои затворници, за да наблюдават колко време може да оцелее човек.

При ампутирането на крайници, лекарите изследвали скоростта на кръвозагубата и настъпването на смъртта. Понякога "учените" възстановявали извадени или отрязани телесни части по новаторски техники – например отстранявали стомаха, след което зашивали езофагуса директно към червата.

За да определят необходимото за настъпване на смъртта време, обектите се поставяли в зали под високо налягане, центрофуги, в които ги въртели до смърт, лишавали ги от храна и вода или ги излагали на смъртоносни дози рентгеново лъчение. Нещастниците в лагера били горени с огнехвъргачки или обгазявани с хлор или фософр. На други инжектирали животинска кръв, а някои погребвали живи.

В лабораториите на Отряд 731 се разработвали вируси, бактерии и други патогени, а затворниците били заразявани с бубонна чума, антракс, холера, гангрена, тиф, туберкулоза, сифилис, гонорея, дизентерия, едра шарка и ботулизъм. На жертвите се казвало, че им слагат ваксини. На заразените затворници лекарите извършвали вивисекции, без упойка. Тези "аутопсии" се извършвали, докато пациентите са все още живи, защото японците смятали, че разлагащата се тъкан ще опорочи изследването.

За да изпитат пораженията в следствие на шрапнели, затворниците били оковавани за стълбове насред полето и на различно разстояние от тях взривявали гранати. Лекарите също така предизвиквали спонтанни аборти, сърдечни удари и инсулти. Ишии извършвал и експерименти с биологични оръжия – бомби, съдържащи вируса на бубонната чума и другите споменати вече заболявания. След задействането им, лекари в защитни костюми се разхождали между пострадалите, за да отчетат резултатите.

Тестове на бойното поле

През 1942 г. Отряд 731 разработва техника за разпръскване на биологични оръжия, които били тествани над цивилни граждани в китайските градове. Биооръжията съдържали бубонна чума, холера, антракс и други смъртоносни заболявания, които били пускани от нископрелитащи самолети върху нищо неподозиращите невинни граждани.

Освен това японските учени разработили и бълхи, заразени с чума и създали с тях "бомби" и други устройства, с които трябвало да се разпространяват паразитите и вирусите. Те били пускани над китайски военни и цивилни граждани по време на Втората световна война. Но жестокостта на Ишии не спира дотук. Той заразил всички питейни източници и земеделски култури в района. Отравял храните и сладкарски изкушения и ги раздавал на нищо неподозиращите жертви, които живеели в бедност и с благодарност приемали даденото им от японските войници. След консумацията, жертвите били "преглеждани".

От умишлено предизвиканите епидемии и смъртоносните вируси загинали между 200 000 и 580 000 човека; повечето от тях били китайци. Смята се, че броят на измъчваните и жестоко убити деца, мъже и жени в Отряд 731 е между 3 000 и 12 000. Почти 30% от загиналите са заловени руски войници. Сред останалите жертви имало много южноазиатци и жители на тихоокеанските острови. Твърди се, че там намират смъртта си и около 200 американци и британци.

"Колко дървета паднаха днес?"

Садистичният лекар наричал жертвите си "дървета", тъй като след като ги измъчвал до смърт, той изгарял телата им.

Краят

На 15 август 1945 г. японският император Хирохито се предава безапелационно, с което приключва и войната с Китай. Веднага след този акт японците разрушават Отряд 731, за да заличат всички доказателства и всеки спомен за жестокостите, извършени в концентрационния лагер на ужасите. С разрушаването на комплекса хиляди заразени с чума плъхове са разбягват в околните провинции. Освен това японците освобождават и милиони заразени с чума бълхи. В резултат през следващите 3 години умират още между 20 000 и 30 000 китайци.  

Осъзнавайки, че неминуемо ще бъде съден за извършените от него военни престъпления, д-р Ишии инсценира смъртта си и се скрива от света, за да избегне наказанието. Открит е през 1946 г. и е предаден за разпит на американските окупационни сили. Американците се страхуват, че познанията му могат да попаднат в руски ръце и освен това са заинтересовани да създадат собствена програма за изследване на биологичните оръжия, основана върху резултатите на Отряд 731.

Д-р Ишии изтъргува свободата си и тази на някои от висшите членове на своя екип срещу знанията, придобити при експериментите в лагера на смъртта. Той никога не бива наказан за престъпленията си срещу човечеството. Умира през 1960 г. на 67 години от рак на гърлото.

Много от лекарите от екипа на д-р Ишии (наричани дяволските лекари) постигат завидна кариера в политиката, медицината и бизнеса. Позорното споразумение между американците и д-р Ишии е разкрито чак през 80-те години. До ден днешен японското правителство отрича случилото се в Отряд 731 и твърди, че голяма част от случаите се преувеличават или въобще не са се случили.