Расизъм: по време на Втората световна война САЩ тества отровния газ иприт върху чернокожи войници

От 1939г. до 1945г.

През 1993 г. е декласифицирана тайна американска правителствена програма за тестване на бойното отровно вещество иприт и други химически агенти върху американски войници. В проекта участват 60 000 войници, но не какви да е: повечето от тях са афроамериканци. Целта на експеримента е да се провери дали чернокожите не са по-устойчиви на ефектите на иприта, отколкото войниците от европеидната раса.
Но в тестовете не участват само афроамериканци; правителството набира и американци с японски корени и ги използва като заместител на врага, за да разберат как бойното вещество действа върху азиатци. В списъка с опитни зайчета има и много войници с пуерторикански произход.

Американските военни учени използват и ограничен брой белокожи войници, като контролни групи. Тяхната реакция към газа се квалифицира като "нормална", след което тя се сравнява с реакцията на останалите участници в експеримента.

Всички тестове на иприт по време на Втората световна война се извършват в пълна тайна и не са вписани в официалното военно досие на войниците. Повечето от тях не разполагат с никакви доказателства за онова, през което са преминали. Заплашени са да мълчат, защото в противен случай ги очаквало дисциплинарно уволнение и престой във военен затвор. Много от войниците са оставени и без адекватна медицинска помощ след извършването на експериментите.

Ипритът уврежда клетъчното ДНК само секунди след контакт с него. Причинява болезнени мехури и изгаряния по кожата и може да доведе до сериозни и понякога животозастрашаващи заболявания като левкемия, рак на кожата, емфизем и астма.

През 1991 г. федералните власти за първи път признават, че военните са извършвали експерименти с иприт върху американци по време на Втората световна война.

Според декласифицираната информация и публикуваните малко по-късно доклади, правителството извършва три вида опити: кожни тестове, при които течното вещество се прилага директно върху епидермиса; полеви експерименти, при които войниците са изложени на влиянието на газа на открито, симулирайки военни условия; и тестове в камери, при които тестовите обекти се затварят в газови камери, и се обгазяват с иприт.
Дори след декласифицирането на програмата подробността, че експериментите са извършвани на расова основа, остава тайна, докато канадски учени не разкриват повече информация. А именно, че чернокожи войници с пуерторикански произход са тествани в търсене на "идеалния химически войник". Ако афроамериканците се бяха оказали по-устойчиви на химическия агент, американското правителство имало намерение да ги използва в челните редици на фронта, докато белите войници щели да стоят отзад, защитени от газа.

Пуерториканецът Хуан Лопез Негрон, участвал като тестови обект в експериментите, твърди, че проектът се наричал "Сан Хосе". Според военните доклади на панамския остров, който е избран заради специфичните климатични условия, близки до тези в Тихия океан, са проведени повече от 100 експеримента. Негрон, както и други войници, са изпратени в джунглата и бомбардирани с иприт, разпръскван от американски военни самолети. Той споделя, че униформата до някаква степен ги защитавала, но животните умирали на момента. Пострадалите войници почти веднага получавали тежки изгаряния и им прилошавало.

Друг войник на име Едуардс разказва как ден след ден трябвало да ходи по полетата, наситени с иприт и как кожата му буквално падала на парцали. Въпреки че са изминали над 70 години оттогава, той все още получава обриви, подобни на екзема, и кожата върху някога поразените места, продължава да се лющи.

По време на Втората световна война чернокожите американци и американците с японски или пуерторикански произход са разпределяни в сегрегационни подразделения, тъй като се смята, че те са по-малко способни от "белите" си колеги. Задълженията им също се определят на расова основа – много от тях работят в кухнята или карат боклукчийски камиони.

Знае се, че подобни тестове са извършвани върху затворници в концентрационните лагери на нацистка Германия, както и от страна на британската армия върху стотици британски и индийски войници.

През 1925 г. е подписан Женевският протокол, който забранява употребата на химически и биологични оръжия. Въпреки това той не разглежда производството, съхранението и транспортирането на тези оръжия.

През 1993 г. е подписана Конвенцията за химическите оръжия. Тя забранява производството, съхраняването и употребата на бойни отровни вещества. За съжаление химическото разоръжаване не е приключило навсякъде по света и всеки ден в медиите се появяват сведения за употребата на химически агенти като зарин върху нищо неподозиращо цивилно население – като например в Ирак, Сирия, Либия и т.н. Международни организации като ООН продължават да полагат усилия за прилагането на международните военни закони, касаещи химическите и биологични оръжия, разоръжаването на нациите и наказването на управниците, извършили престъпления срещу човечеството.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• Военното дело и медицината
• Развитие на медицината по време на Втората световна война