Неприятната истина за живота в Средновековен замък

От 1001г. до 1501г.

Красивите замъци с високи кули, емблематични за разкоша, в който живеят европейските крале и кралици, всъщност са построени през 18-ти и 19ти век. Покритите с красиви орнаменти дворци са вдъхновени от впечатляващите катедрали, издигнати през късното Средновековие и Ренесанса. През Тъмните векове обаче замъците представляват мрачни крепости, в които благородниците и техните слуги живеят с цел да се предпазят от внезапно нападение.

За разлика от красивите шата, първите крепости са били най-обикновени квадратни постройки от камък и дърво, оградени със стена. С увеличаването на имуществото на знатните родове през късното Средновековие замъците стават по-големи, но обстановката вътре не се променя значително, тъй като основната им функция си остава да защитават хората, живеещи вътре. В тази статия ще ви покажем как е изглеждало ежедневието на обитателите на могъщите укрепления, както и бихме искали да развенчаем няколко мита, появили се благодарение на кино индустрията.

Първият аспект от живота на обитателите на замъка, за който малко от нас се замислят, е ежедневната тежка физическа работа. Крепостта обитават не повече от няколко десетки души. Населението на средностатистическото укрепление от Късното Средновековие се състои от лорда, неговото семейство, дузина слуги и десетима воини. В това малко общество всеки член има своите задължения. Прислужниците поддържат цялото домакинство. Те се грижат за хигиената, готвят, поправят всичко счупено и дори къпят благородниците.

Войниците, освен че трябва да тренират бойните си умения, дават дежурства на крепостната стена и пред портите. Те следят притока на пристигащи и заминаващи, записват имената им и разпитват непознатите лица за целта на посещението. Когато не са на смяна, те помагат на слугите в домакинската работа. На тях се пада да мъкнат по-тежките чували с припаси, да поправят мебели, да поддържат обсадните уреди и приготовления на крепостта и т.н.

Благородниците в крепостта също имат своите задължения. Лордът отговаря за реда във феода си. Той разрешава ежедневно всички важни правни въпроси, следи за дисциплината на войската и слугите, както и е длъжен да преглежда всички приходи и разходи на семейството. Съпругата на феодала е неговата дясна ръка. Тя трябва да му помага със съвети, когато лорда се затруднява да вземе решение. Също така тя съблюдава работата на прислугата, или по-точно на камериерките и готвачите, проверява хранителните складове и следи дали подчинените спазват християнските морални ценности.

Втората основна разлика между замъка, познат ни от холивудските филми, и истинския замък, е отвратителната хигиена в крепостта. Тук не става въпрос за запуснатост на постройката, а за някои неприятни практики, които днес бихме сметнали за смущаващи.

Тоалетните в укреплението почти винаги са външни и представляват малка сграда, долепена за външната стена. Вътре има тясна пейка, в чиято повърхност са изрязани няколко дупки, зеещи над септична яма. Прегради между обособените отвори няма. Макар средновековните люде да са представени от кино индустрията като срамежливи хора, нашите прадеди считали за най-нормално да извършват телесните си нужди един до друг, говорейки си на злободневни теми.

Обитателите на замъка не само ходели до тоалетна заедно, но и спели в едно помещение. Тъй като крепостите се строят на върха на хълм или на друго трудно за нападение място, площта на укрепленията е доста ограничена. Затова никой, дори и сеньорското семейство, няма своя собствена стая. Слугите спят в общо помещение, където усамотяването е невъзможно. До всяко легло има сандък за принадлежности и няколко рафта. С това личните притежания на персонала се изчерпват.

Подобни са и условията на войниците в казармата. Те също споделят обща спалня. Единствената разлика със слугинските помещения е наличието на ниши за съхраняване на снаряжението. Тук трябва да вметнем, че всички мечове, ризници, лъкове и т.н. са собственост на лорда, а не на бойците.

Третата грешка на холивудските продуценти е интериора на Средновековните крепости. Във филмите кралете и другите представители на аристокрацията провеждат пиршествата си в просторни зали, осветени от множество красиви прозорци с разноцветни витражи. Ако за момент се абстрахираме от насадените ни от кино индустрията представи за богатството на монарсите от Тъмните векове, ще разберем защо стъклените прозорци и големите стайни помещения са мит…

Както вече подчертахме, основната функция на замъците е да защитават живеещите в тях хора. Ние само можем да си представим колко неефективна би била една крепост, по чиито външни стени са оставени огромни дупки, през които в залите да попадат безпрепятствено стрели и камъни. Затова прозорците в укрепленията представляват тесни амбразури, покрити с железни решетки и дървени кепенци. Помещенията в крепостите са много по-малки от изобразяваните зали, защото големите стаи , чиито стени са от камък, се отопляват трудно.

Липсата на отдушници води до натрупване на влага в средновековните замъци. Това е един от основните проблеми на този тип постройки, които археолозите разкриват. Затова и владетелите избягват да притежават податливи на мухъл и разложение предмети, каквито са книгите от хартия, дървените подове, картините и т.н. Основната украса на крепостите се състои от рисунки на църковна тематика, нанесени директно по стените, бойни знамена, бракувано оръжие и кожени орнаменти. Разбира се, всички артефакти са почиствани от слугите на лорда всеки ден, за да могат да бъдат запазени от зловредното влияние на влагата и мръсотията.

Редактор: Георги Динев