Развитие на еврейската медицина през 19 век

От 1782г. до 1898г.

На 13 октомври 1782 година австрийският император Йозеф II издава указ за веротърпимостта. Закриват се манастири и монашески ордени, които се противопоставят на умерено-антиклирикалната политика на владетеля. С това се слага край и на много от обичайните дотогава законови ограничения спрямо всички некатолически общности в Хабсбургската империя. Френската революция допълнително допринася за събуждането на еманципацията на евреите. В Западна Европа вратите на европейските медицински училища се отварят и за еврейските студенти. Това дава тласък на развитието на еврейската медицина.

Известни еврейски лекари в Централна и Западна Европа

Евреите през 19 век все повече се включват в академичния и научния живот в страните от Централна и Западна Европа. В Австрия и Германия това участие става постепенно и с преодоляване на много трудности, създавани от представителите на консервативните научни среди. Макар и да приемат еврейски медици в университетите, голямото академичното признание остава недостъпно за тях през първата половина на века. В най-добрия случай евреите могат да получат по-ниска преподавателска степен по медицина, но не и да бъдат професори. Дори след като борбата за академично признание е спечелена, еврейските медици все пак не са допускани до някои специалности, например – до хирургията.

Постепенно тенденцията се променя. Един от първите пробиви става в областта на венерологията и дерматологията. Когато Фердинанд фон Хебра поема управлението на „Kraetze Klinik“ във Виена, той назначава в екипа си само еврейски медици. Някои от тях, като Мориц Капоси, Изадор Нюман и Хенрих Ауспиц, впоследствие стават световноизвестни.

Еврейските медици показват добри знания в областта на биохимията, имунологията, психиатрията, хематологията, хистологията, патологията. Нововъведените микроскопи привличат еврейските лекарите, които успешно съчетават знанията си по клинична медицина и микроскопия. Сред тях са Якоб Хенле – хистолог с принос за теорията за зараждането на инфекциите; Фердинанд Кон (1828-1898 г.) – установява растителния произход на бактериите, Авгус фон Васерман (1866-1925 г.) – изобретява ранния тест за ранното диагностициране на сифилис, изследовател на антитоксини и антисеруми; нобеловият лауреат Пол Ерлих – с голям принос в развитието на хематологията, химиотерапията и теоритичната имунология и много други.

Във Франция прочути еврейски медици са: Юли Сишел (1802-1868 г.) – създател на първата очна клиника; Мишел Леви (1809-1872 г.) – създава нови теории за общественото здраве; Жорж Хейм (1841-1933 г.) - един от първите френски хематолози.

Еврейски медици се утвърждават сред колегите си и в много други европейски страни, в Дания, Англия и дори в Русия, където обществото по това време продължава е под влиянието на най-консервативните антисемитски кръгове.

Значими еврейски медици в Америка

В Америка еврейската общност по това време е малка, затова приносът й в откритията в медицинската наука не е толкова голям. Очният хирург Айзък Хейс (1796-1879) става редактор на влиятелния американски вестник на медицинските науки (1827) и е от основателите на Американската медицинска асоциация. Якоб да Силва Коен извършва първата ларингетомия при рак на ларинкса, за което е наречен "баща" на организираното обучение по тази специалност.

За пионер на американската педиатрия се счита Ейбрахам Якоби, основател на Американската педиатрична асоциация. През 1910 година той става президент на Американската медицинска асоциация. Еврейските доктори са и активни дейци и в процеса на създаване на квалифицирани медицински кадри в САЩ.