Талмудическа ембриология, патология и етиология на заболяванията в историята на еврейската медицина

От 500г.

Голяма част от съхранените материали, свързани с Талмудическата ембриология могат да се открият в еврейския религиозен труд (датиращ от около 500 година от н.е.) и от разказите за легендарния еврейски герой Мидрашим.

Абба Саул прави описание на развитието на ембрионите още от шестата седмица на развитието, а Симлай (и двамата са известни еврейски медици) описва детайлно частите на тялото, позата и начина на храненето им в утробата. Древноеврейските учени приемат становището, че ембрионите са живи организми от момента на зачеването (Sanh. 91б) им. Аристотел разглежда зародиша като своеобразна смесица от отделни човешки фактори, съответстващи на всяка от частите на човешкото тяло.

Предполагал е, че всеки от крайниците на ембриона се образуват от аналогична, но умалена по размери тъкан от родителите. Според Талмуда и древноеврейските учени ембрионите представляват "смесица, образувана поравно от майката и бащата, а ако нещо се обърка обикновено се ражда сляпо или увредено дете" (?ul. 69а). Древноеврейската философия убеждава юдейското общество, че детето взима равен дял от чертите на своите родители.

Патология и Етиология

Учените, имащи принос към създаването на Талмуда са имали много възможности за наблюдение и диагностика на различни заболявания. Те често описваш различни патологични състояния на белите дробове, знаят за съществуването на белодробните инфекции (?ul. 47б). Нарушенията на кръвоносната система е разпознавана от древноеврейските медици по бледността на тялото (Yev. 64б).

Диагнозата на някои кожни заболявания се определя в съответствие с формата, температурата, секрецията на раната и цвета на косата. Наблюдението на такива рани може да продължи до три седмици (Neg. 10) Р. Исмаил описва дифтерията като епидемично заболяване, което причинява мъчителна смърт чрез задушаване.

Патологията при хемофилия е известна на еврейските медици и се характеризира с липса на вискозитет и нарушена коагулацията на кръвта, а жените са носители на заболяването (Yev. 64а; Hul 47б). Липсата на течности е причина за храносмилателни нарушения според талмудическите медици (Shab. 41А).

Според R. Елеазар неправилното функциониране на жлъчката и резките промени във времето (според Мар Самуел) можели да доведат до заболявания у някои предразположени пациенти. Въпреки това се счита, че основната причина за болестите е в промяната на вида и състава на кръвта (BB 58b). Преяждането, прекомерното приемане на упойващи средства, както и честите сексуални  контакти се смятат за причинители на заболявания.

Тогавашните лечители знаят, че животните и насекомите (по-специално мухите), са носители и разпространители на инфекциозни заболявания (Ket. 77А), а замърсената вода е потенциална заплаха за разпространение на епидемии (30а Av. Зар).

Средства за защита, лечение и хирургия

Лекарствата, споменати в Талмуда включвали прахове, медикаментозни напитки, сокове, балсами, превръзки, компреси и тамян. Месото и яйцата са смятани за най-питателни храни (Ber. 44b), а пържена храна и продуктите, съдържащи мазнини се считат за трудно смилаеми ( 57б ). Консумацията на зеленчуци през цялата година и пиенето на чиста вода е горещо препоръчвано от древноеврейските медици (ibid. 57б; 40а). На употребата на минерални води за пиене и бани се гледа като на общоукрепваща терапия и терапевтично средство за лечение на някои кожни заболявания (Shab. 40а ; 109а; Ket 77б).

Сред лечебните растения често се използва сена за лечение на запек, като това средство не се препоръчвала за бременни жени (Pes. 42б). Употребата на опиум като обезболяващо и хипнотично лекарство е известна сред еврейското медицинско общество (TJ , Av. Zar. 02:02, 40d), а хирурзите работели в специални зали, наречени "battei shayish".

В еврейската медицина има свидетелство, че се практикува и цезарово сечение, но не е сигурно дали операцията се е извършвала на жива или на вече починала родилка. Този тип хирургическа намеса се е смятала за крайна и се е практикувала, когато майката починела, а за детето все още съществувала възможност да оцелее. Животът на майката е главен приоритет за древните еврейски лечители и поради това убийството на плода по време на трудно раждане е било приемливо  за тях (Tosef.,Yev. 09:04).