Талмудическа хигиена и профилактика в историята на еврейската медицина

От 500г.

Основният принос на Талмуда в историята на еврейската медицина се крие не толкова в лечението на самите заболявания, а по-скоро в търсенето на начин за предотвратяването на разпространението на болестите и грижите за здравето на общността. Хигиенните мерки се радват на подкрепа от практическа, религиозна, етична гледна точка. Неслучайно неколкократно се повтаря принципът, че "телесната чистота води до духовна чистота" (Av. Zar 20б ; TJ, Shab 01:03, 3б).

Това се прилага като строго препоръчителни правила, за да се гарантира доброто функциониране на важни за еврейското общество фактори като градоустройство, климатични условия, живот в социалната общност и семействата.

Споменава се за древен дезинфектант, състоящ се от седем съставки, използвани за почистване на заразени дрехи ( Zev. 95А ), а наличието на лекар и помещение за бани, са задължителни за всеки град. Облеклото на евреите трябвало да се сменя преди всяко хранене.
Мар Самуел заявява, че болестите могат да се пренасят от кервани от едно място до друго (21б Ta'an).

Членовете на семейство, в което има заболял трябва да спазва строги правила и да изолира болния. Копаенето на кладенци в близост до гробищата или сметища е забранено (Tosef. , BB 01:10), а също така непокрита вода не се пиела, поради страх от отравяне (Av. Zar. 30а). Храните се сервират свежи и в чисти съдове. Целувките по устните не се препоръчат, а за приемливи се считат единствено тези по горната част на ръката.

Това било правило, за да се предотврати евентуално заразяване. По време на епидемии населението се съветва да избягва струпванията на много хора в тесните улички, поради повишена опасност от заразяване. Именно при подобно заразяване (по време на Черната смърт) се наблюдава масовата агресия, изразена чрез еврейските гонения през 1348 година.

За добра грижа за тялото, Талмудът, датиращ от около 500 година, препоръчва физическите упражнения, масажите, излагане на тялото на слънчева светлина, но преди всичко поддържането на висока степен на чистота. Мар Самуел съветва: "Измиването на ръцете и краката през нощта е по-ефективно от всяка мярка за защита в света" (Shab. 108б). Талмудът също се занимава и със здравето на бъдещите поколения, забранявайки бракове с епилептици или умствено изостанали (Yev. 64б; 112б).

Талмудическата еврейска патология имала много малко влияние върху средновековната медицина, дори и сред изключителни лекари като Маймонид и Исак, при които познанието в тази област е огромно. Медицинските познания, въведени от Гален били толкова утвърдени сред обществото, че всички други лечебни теории и практики са считани за баналности и дори ерес.

Някои учени заклеймяват талмудическата философия, наричайки я мимолетна, а средствата й нееднакво ефективни за всички страни. Независимо от това законите и подзаконовите актове, касаещи талмудическата хигиена в древноеврейската медицина се проявяват и в светлината на съвременното познание, което ги прави общовалидни.