Академик Евгений Чазов - лекарят на съветските партийни ръководители

От 1929г. до 2021г.

Евгений Чазов е докторът, когото наричат рицар на медицината, лекувал съветските ръководители от Никита Хрушчов до Михаил Горбачов

Детство и юношество

Бъдещият медик, носител на 4 ордена "Ленин" и медал "Пьотр Столипин", се ражда на 10 юни 1929 година в Татарската област на Нижни Новгород. Евгений Иванович твърди, че се появява на бял свят на същата Ковалихинска улица като Максим Горки, в чиято чест преименуват града, когато бъдещият кардиолог е на 3 години.
Родителите му - Иван Петрович Горшков и Александра Илинична Чазова, се запознават по време на Гражданската война. Шура, най-малката от 12-те деца на майстора по производство на чугунени изделия от Кувинския завод в Соликамския уезд (административна единица), моли момъка, който я ухажва, да ? позволи да запази в брака своята рядка фамилия и да я даде на бъдещите си деца, и Иван се съгласява.

Бащата на лекаря по-късно става кадрови военен, а майката на 30 години, след смъртта на едно от децата, свързва биографията си с медицината и със своя пример вдъхновява сина си за избора на житейски път. Александра Илинична завършва Горковския медицински институт и работи като главен лекар на районната болница в работническото селище Тоншаево в Горковска област.

Животът на семейство Чазови се преобръща от войната. Когато болницата, която ръководи майката, се премества в прифронтовата зона, Александра Илинична изпраща сина си с параход при свои роднини в Кува. Женя учи заедно със своите братовчедки Ема Постникова и Елена Катаева, отличник е и възхищава учителите с дисциплинираността си и спретнатия си външен вид.

През 1944 година Чазова посещава Кува по време на кратък отпуск и за няколко дни успява да вдигне на крака директора на местния Дом за инвалиди Фьодор Радостев, който се обръща към нея за медицинска помощ. В края на същата година майката и синът се събират в освободения от фашистите Киев.

Медицинското образование

Евгений получава висшето си образование в лечебния факултет на Киевския медицински институт, където Александра Илинична работи като асистент в катедрата по терапия. В горните курсове младежът работи като фелдшер в спешна помощ.

През 1953 година Чазов постъпва като специализант към катедрата по болнична хирургия на Първи медицински институт, оглавявана от кардиолога Александър Леонидович Мясников.
Само 10 години след завършването на Киевския медицински институт Евгений Иванович защитава докторска дисертация, а през 1971 година става академик на Академията на медицинските науки на СССР. Научните трудове на Чазов са посветени на борбата с тромбозите и предотвратяването на инфарктите на миокарда. На 36 години роденият в Нижни Новгород оглавява Института по терапия на АМН на СССР, а на 37 получава предложение, което не може да откаже.

Спасението на Юрий Андропов прави Чазов изключително популярен

През лятото на 1966 година кардиологът спасява секретаря на ЦК на КПСС Юрий Андропов от смърт: други лекари диагностицират партийния функционер с инфаркт на миокарда, а Евгений Иванович, след обследване, открива при високопоставения пациент хормонално разстройство, причинено от бъбречно заболяване, и успява да подобри състоянието на Юрий Владимирович.

Скоро след това Андропов оглавява КГБ на СССР, а министърът на здравеопазването Борис Петровски предлага на Чазов да оглави 4-то Главно управление към Министерството на здравеопазването.
Пациенти на Евгений Иванович са не само съветските ръководители, но и маршалът на Победата Георгий Жуков, писателите Михаил Шолохов и Константин Симонов, президентът на Египет Гамал Абдел Насер. Благодарение на медицинската помощ на Чазов, Леонид Брежнев успява да изнесе 4-часов доклад на XXV конгрес на КПСС. Кремълският доктор нееднократно информира политбюро за плачевното здравословно състояние на Леонид Илич, причинено от пристрастяването към приспивателни, но по решение на Андропов информацията е засекретена.

Обществена и политическа дейност

През декември 1980 година Чазов заедно с американския си колега Бернард Лаун, изобретател на дефибрилатора, основава движението "Лекари на света за предотвратяване на ядрената война". През 1985 година организацията получава Нобелова награда за мир.
Скоро след идването на власт на Михаил Горбачов, Евгений Иванович става министър на здравеопазването на СССР. Младият генерален секретар дължи на кардиолога запознанството си с Андропов по време на почивката на Юрий Владимирович в санаториум в Ставрополие. Но Чазов предпочита академичната кариера пред чиновническата, връщайки се към ръководството на родния си научноизследователски институт.

Евгений Иванович публикува спомените си за ръководителите на СССР и техните болести в мемоарите "Здраве и власт", "Как си отиваха вождовете. Записки на главния лекар на Кремъл" и "Хоровод на смъртта: Брежнев, Андропов, Черненко", илюстрирани със съвместни снимки с високопоставените пациенти. Чазов е автор на предговора към книгата на Александър Мясников "Аз лекувах Сталин: От секретните архиви на КГБ".

-> Сталин и неговите болести

Личен живот

Евгений Иванович встъпва в брак три пъти, като първата и втората му съпруги стават доктори на медицинските науки, професори. Всяка от първите две съпруги дарява на кардиолога по една дъщеря.
Реаниматорът Рената Николаевна Лебедева, с която Чазов се запознава по време на съвместната работа в клиниката на Александър Мясников, ражда на съпруга си дъщеря Татяна, която става доктор на медицинските науки. Като бебе Таня лежи повита на писалищната маса между родителите си, докато всеки от тях пише кандидатската си дисертация.

Във втория брак с основателката на съветската профилактична медицина Лидия Викторовна Германова през 1961 година се появява по-малката наследница Ирина, която сега е директор на Националния медицински изследователски център по кардиология на РФ. Чазов притежава красив, почти оперен глас и не крие, че до дълбока старост, подобно на професор Преображенски от "Кучешко сърце", обича на обяд да изпие 50 грама качествена водка.

Фибринолизин - новото лекарство

Според думите на Чазов, именно промените в личния живот допринасят за изпитването на създадения от него препарат за предотвратяване на инфаркт на миокарда - фибринолизин - върху себе си. След развода с първата съпруга недоброжелатели обвиняват Евгений Иванович в морално разложение и постигат изключването на родения в Нижни Новгород от КПСС. По съвет на Мясников Чазов форсира изпитанията на лекарството, предотвратяващо тромбоза. Фибринолизинът е признат за постижение на съветската наука и кардиологът е възстановен в партията.

Войната оставя отпечатък върху здравето на родителите на Евгений Иванович - всеки от тях живее само 67 години. През 1971 година Чазов с труд убеждава майка си, при която е открито белодробно заболяване, да постъпи в Централната клинична болница. Александра Илинична е лекувана от най-добрите ученици на сина си, докато той се грижи за здравето на първите лица на държавата. Когато Евгений Иванович пристига да види майка си, констатира смъртта на жената, дарила му живот, и сам изключва апарата за изкуствено дишане. Чазов не успява да присъства на погребението на Александра Илинична, тъй като в този ден - 11 септември - умира Никита Хрушчов и лекарят изпълнява лични поръчения на Брежнев.
След смъртта на Лидия Германова през 2010 година Евгений Иванович се жени за съименничката на втората си съпруга - своята секретарка Лидия Жукова. Деца в третия брак на академика не се появяват.

Смърт

Евгений Иванович умира на 11 ноември 2021 година на 92-годишна възраст. Причините за смъртта на бившия министър на здравеопазването на СССР не са обявени, но е известно, че състоянието на здравето на академика рязко се влошава след претърпяната през 2016 година фрактура на шийката на бедрото.