Арабо-испански период в историята на еврейската медицина

От 1170г.

Евреите имат значителна роля в културната история на периода, през който започва арабското завладяване на Испания през 8 век и приключва с окончателното им изтласкване от Гранада през 15 век. Еврейските лекари, математици, философи и поети стигат до високи позиции във владенията на мавританските и християнските князе.

Това е определящо за обособяването на т.нар. арабо-испански период в развитието на еврейската медицина. В халифата на Кордоба (десети век) Хасдай ибн Шапрут, с помощта на християнски монах, съумява да преведе успешно трудове на Диоскорид (древноелински лекар и фармаколог) от гръцки на арабски. Един век по-късно Ефрем Ал Зафран служи като лекар на халифа на Египет. Той е известен автор и библиофил, който оставя библиотека с над 20 000 книги.

Друг известен еврейски лекар, живял в Кайро през 11-ти век, е Юда Халеви. Сред произведенията му се откроява трактат, касаещ причините за недостатъчното валежи в Египет. Друг от трудовете му изследва причината, поради която египетските жени съзряват по-рано от жените в други етнически групи. Юда Халеви е известен на времето като поет и лекар, упражнил огромно влияние върху съвременниците си.

Йохан ибн Бикхлариш е живял през 11 век в Андалусия. Става придворен лекар на султана на Сарагоса и е един от първите еврейски медици, изучавали латински. През 1080 година той съставя речник на лекарствата, преведен на сирийски, персийски, гръцки, латински и испански език, който се смята за най-ранния подобен труд.

Най-известният еврейски лекар-философ през арабо-испанския период е Маймонид. Роден е в Кордова, но бяга със семейството си в Северна Африка. Скоро след това постига световна известност като религиозен законодател, философ и лекар. През 1170 той започва да лекува семейството на султан Саладин от Египет, като му служи до смъртта си. Маймонид е написал десет медицински произведения. От тях най-важните са "Pirkei Moshe" ("Афоризми на Моше") и "Regimen Sanitatis". Той пише всичките си трудове на арабски, а по-късно те са преведени на иврит, латински и други езици.

Маймонидовата "цялостна концепция за медицината" се основава на убеждението, че здравото тяло е предпоставка за здрава душа. Това дава възможност на човек да развива интелектуалните и моралните си способности, а така се чувства провокиран да задълбочи познанието си за Бога. По този начин според Маймонид се води по-етичен начин на живот, а лекарят трябва да притежва не само познания за професията си, но и интуицията и умението да се разбира определени детайли за личността на пациента.