Ардипитекус кадабба (Ardipithecus kadabba) като част от човешката еволюция

Ардипитекус кадабба (Ardipithecus kadabba) са изчезнал вид хоминиди, част от родословното дърво на хората. Те се придвижвали изцяло изправено, не си помагали с ръце, а визуално доста приличали на съвременните шимпанзета. За съжаление от този ранен човекоподобен вид са открити само фрагменти от черепни кости и няколко зъба. Намерена била и кост от големия пръст на крака на адрипитекус кадабба. Тя е доста широка, а здравият и масивен вид предполага, че индивидите са пренасяли тежестта си на тази кост. Тази особеност подпомагала изправения начин на придвижване при тези хоминиди.
Учените първоначално предполагали, че намерените фосили принадлежали на подвид, част от Ардипитекус рамидус, но значителните стоматологични различия ги принудили да причислят фосилизирани кости към новооткрития самостоятелен вид, който нарекли Ардипитекус кадабба.

Това събитие се случило след откриването на първата находка на фосилизирани кости от Ардипитекус кадабба, които включвали долна челюст, открита в етиопския регион Ауаш през 1997 година. На уникалните фосили се натъкнал етиопският палеонтолог Йоханес Хайле Селасие. Първоначално ученият не осъзнал, че е открил нов биологичен вид.

Впоследствие били открити още 11 фосила, принадлежали на поне 5 индивида. Очевидната разлика между фосилите и другите познати хоминиди потвърдила предположението на Селасие, че е направил откритие на нов човешки предшественик. Вкаменелостите, намерени от него включвали части от ръце, крака, ключица и датирали от 5,6-5,8 милиона години.

През 2002 г. са открити още шест зъба от Ардипитекус кадабба в областта Аса Кома. Дентални модели, показващи начина на износване на зъбния емайл потвърдили още веднъж тезата на Селасие, че „човешките” вкаменелости са от уникален организмов вид, а не от подвид на A. ramidus. Той и неговите колеги - Джен Сува и Тим Уайт разпределили през 2004 вкаменелостите, причислявайки ги официално към новооткрития вид, който нарекли Ardipithecus kadabba ("kadabba" означава "най-стария прародител", преведено от афарски език).

Доказано е, че вместо да се хранят с плодове и меки листа като шимпанзетата, адрипитекус кадабба постепенно включили в менюто си и различни храни, богати на фибри. За този факт свидетелстват задните зъби от тези хоминиди. Те са по-големи от кътниците при шимпанзетата, а предните им зъби - значително по-тесни. Представителите на ардипитекус кадабба вероятно извършвали повечето от дъвкателните движения, стриващи храната със задната част на челюстта. Този тип дъвчене осигурявало по-доброто храносмилане на индивидите, които по този начин получавали еволюционно предимство пред другите хоминиди.