Ардипитекус кадабба - вероятният пряк прародител на човека

Ардипитекус кадабба (Ardipithecus kadabba) е смятан от своите откриватели за най-ранният предшественик на Хомо (Homo) в родословното дърво и пряк човешки прародител. Разбира се мнението не е прието единодушно и все още няма окончателно решение по казуса, което допълнително се бави и заради малкия на брой фосилен материал, с който учените разполагат.

Откриване на Ардипитекус кадабба

Палеоантрополозите се натъкват за първи път на Ардипитекус кадабба през 1997 г. Ученият Йоханес Хайле-Селасие намира част от долна челюст в района на етиопската долина Мидъл Аваш. Той не предполагал, че държи в ръцете си нов вид, но до 2000 г. са открити общо 11 кости от поне 5 индивида, които карат специалистите да се замислят.

Намерените останки от вкаменелости са от челюсти, пръсти на краката, ръце, зъби, ключици и мишница. Датирани са на 5,6-5,8 млн. години, но изненадващо една - пръст от крак, се оказва на 5,2 млн. години. Конкретно тази находка провокира разногласия сред научната общност, защото е изровена не сред останалите вкаменелости, а на 15 км от тях и е с няколко хиляди години по-млада от тях.

Отначало фосилните останки са разпознати като подвид на Ардипитекус рамидус, но през 2002 г. палеоантрополози откриват в Аса Кома в Среден Аваш, Етиопия, 6 зъба на възраст 5,6-5,8 млн. години. Именно техните различни от Ардипитекус рамидус характеристики карат учените да поставят зъбите и останалите вкаменелости в графата нов вид Ардипитекус кадабба. Наименованието на този ранен предшественик на човека идва от местния афарски език - "кадабба" значи "най-стар прародител".

Физически характеристики на вида

Физическите характеристики на Ардипитекус кадабба са близки до тези на Ардипитекус рамидус и на съвременните шимпанзета. Притежавал е малки по размери мозък и тяло, а според изследванията, направени на костите на пръстите и на тяхната структура, може да се наложи извода, че този ранен хоминин е ходил на два крака. Като проблем за приемането на тази теория се явява факта, че резултатите са на база костта от пръст, открита на 15 км от останалите части от скелета и е по-млада от тях.

По отношение на зъбите ситуацията изглежда така - някои особености по тях подсказват отдалечаване от примитивното състояние, характерно за маймуните. Например кътниците са с по-голям размер от тези на шимпанзетата, специално предните кътници (премолари) са подобни като при хоминините.

На мястото, на което учените откриват вкаменелостите, те разкриват и много фосилни доказателства за околната среда, в която са живели предците ни. Преди милиони години районът е бил изпълнен с гори, пасища с блата, езера и извори. Относно вида на храната, която са консумирали Ардипитекус кадабба, големите им задни кътници и тесните им резци подсказват, че менюто им включвало предимно влакнести храни в сравнение с листа или плодове.

Въпроси, които търсят своите отговори

• Все още не е известно на учените дали Ардипитекус кадабба се е развил отделно от останалия представител на ардипитеците и свързан ли е по някакъв начин с другите най-стари предшественици Орорин тугененсис и Сахелантропус чаденсис.
• Също така не е ясна връзката между линията на Ардипитекус и линията на Австралопитекус.
• Палеоантрополозите до този момент не знаят каква е била големината на женските и мъжките представители на Ардипитекус кадабба и дали при тях е бил налице полов диморфизъм.
• Окончателното решаване на въпроса дали този вид е можел да ходи на два крака се нуждае от повече доказателства от само една кост на пръст на крак.