Аптеки в България през Възраждането

От 1820г.

Аптекарската дейност в България през епохата на Възраждане се заражда доста късно. Смята се, че тя започва, когато руски войски многократно навлизат в българските земи при руско-турските войни през 19 век. Населението е впечатлено от лекарските умения на руските медици и от тяхното обезпечаване с лекарства.

До 1865 година няма сериозни изисквания за създаването на аптека. Всеки, който се е чувства сигурен, че може да се справи, има право да отвори фармацевтично заведение. Занаятът се практикува от хора от различни народности, населяващи обширната Османска империя.

По-строги изисквания са наложени след 1865 година с настъпването на холерна епидемия. Властите налагат наредба, според която право да упражняват аптекарска дейност имат само тези поданици на империята, които са получили диплом, свидетелство, явили са се на изпит и са получили разрешение за отварянето на аптека.

С течение на времето са установени много грешки от страна на свободно практикуващите фармацевти, с което се въвеждат някои правила. Лекарства да се отпускат по рецепта и право за даването им имат само лицата, които са вписани в т.нар. "тефтер" (един вид регистър). В него се включват хората с получен документ за правоспособност.

През 1867 година откриват медицинско отделение във военномедицинското училище в Цариград. В него се подготвят лекари и аптекари. Докторите се обучават 5 години, а аптекарите – 3 години, без право да се прехвърлят от едната специалност в другата.

Свободното предписване на лекарства продължава до 1874 година, когато са изпратени заповеди, които изискват полагането на медицински изпит на всички свободно практикуващи аптекари, преглеждат се дипломите на докторите. Издържалите изпита получавали позволението да приготвят лекарства.

Забранява се на медиците да вършат фармацевтична дейност там, където е имало дипломиран спицерин (аптекар). С това постепенно започва разграничаването на фармацевтичната и лечебната дейност.

По това време доста българи успяват да завършат фармацевтика в Цариград. Сред тях са Гавраил Константинов, Найден Брайков и др. Завършилите медицинско училище списерини, започват да се наричат "ечзаджии аптекари", те отварят свои собствени аптеки.

През 1866 година Найден Брайков (дипломиран фармацевт) открива българска аптека в Стара Загора. Постепенно фармацевтичната дейност се разширява и се създават обществени аптеки. През 1867 година е отворена първата аптека в Русе,"наречена "Черкезка". Съществували и т.нар. "ахтарници" (тип бакалии, дрогерии), чиито собственици били хекими, т.е. лекари.

Аптеки и ахтарници през Възраждането

Статията е част от историята на:

• История на старобългарската медицина в периода на Възраждането