Аптеки в България през Възраждането

Развитието на аптекарската дейност в България през епохата на Възраждане се заражда доста късно. Смята се, че е станало, когато руски войски са навлязли в турската империя и населението е било впечатлено от лекарските умения на руските медици.

С навлизане на аптечното дело, до 1865 година е нямало сериозни изисквания за създаването на аптека. Всеки, който се е чувствал сигурен, че може да се справи е имал право да отвори свое аптечно заведение.

По-строги изисквания са наложени след 1965 година, след настъпила тежка епидемия. Наложена била наредба, според която право да упражняват аптекарска дейност имали тези, които са получили диплом, свидетелство след явяване на изпит и разрешение за отваряне на аптечното заведение.

С течение на времето започнали да се правят и грешки от страна на свободно практикуващите аптекарска дейност, с което се стигнало до предложения за въвеждане на някои правила. Например - лекарства да се издават по рецепта и право за даване на лекарства да имат само лицата, които присъстват в т.нар. "тефтер" (по това време). В този тефтер са се включвали хората с получена медицинска диплома.

През 1867 година е отворено медицинско отделение във военномедицинското училище в Цариград. Подготвяли се лекари и аптекари. Подготовката на лекарите била 5 години, а на аптекарите – 3 години, без право за прехвърляне от едната специалност в другата.

Свободното предписване на лекарства продължава до 1874 година, когато били изпратени заповеди, които налагали полагането на медицински изпит на всички свободно практикуващи аптечното дело и преглеждане на дипломите на докторите, имащи такива. Издържалите изпита, получавали позволението за приготвянето на лекарства.

Забранило се е на лекарите, които са лекували, да приготвят лекарства и да лекуват там, където е имало дипломиран спицерин (аптекар). С това постепенно започва разграничаването на фармацевтичната и лечебната дейност.

Доста голям брой българи са успели да завършат образование в Цариград за аптекари (фармацевти) по това време. Сред тях са били: Гавраил Константинов, Найден Брайков и др. Завършилите медицинско училище списерини, които започнали да се наричат "ечзаджии аптекари", си отваряли собствени аптеки.

През 1866 година Найден Брайков (дипломиран фармацевт) е открил българска аптека, намираща се в град Стара Загора. Постепенно фармацевтичната дейност се разширява и се създават обществени аптеки. През 1867 година е създадена първата аптека в Русе, която се е наричала "Черкезка". Съществували и т.нар. "ахтарници" (тип бакалии), чиито собственици били хакими.

Аптеки и ахтарници през Възраждането

Статията е част от историята на:

• История на старобългарската медицина в периода на Възраждането