Училища и обучение на българските медици през Възраждането

От 1832г. до 1868г.

През първата половина на 19 век българите, а и останалите поданици на Османската империя, желаещи да изучават медицина, се насочват към страните в Западна Европа (Италия, Франция и др.).

Те нямат друга възможност за такова обучение, тъй като в Букурещ или Цариград школите по медицина се създават доста по-късно.

Към втората половина на 19 век българските младежи започват да се насочват и към Русия, когато медицинското обучение там придобива по-голяма популярност.

Военно-медицинско училище в Цариград

Има противоречиви данни относно създаването на медицинското училище в Цариград, но най-вероятно това става през 1832 година и негов основател е Султан Махмуд II.

До 1868 година в училището се обучават военни, които са включвани към турската войска като военни лекари.

Гражданско медицинско училище в Истанбул

Гражданското медицинско училище е създадено по инициатива на Садих Ефенди през 1868 година. Това е нова възможност за народите от многонационалната империя, но в първите 26 години от създаването на двете медицински училища сред постъпилите няма българи, които по това време не са признати за отделен етнос от султана.

Военно-медицинско училище в Букурещ

Първото медицинско училище в Румъния е създадено през 1841 година по инициативата на Н. Крецулеску. Първоначално, в появилата се малка школа се изучава предимно хирургия.

По-късно, през 1856 година, тя се развива, превръщайки се в Национално училище за медицина и фармация. Младежите са подготвяни в 2 групи:

• 1 група: Получават диплома за бакалореат по физически и естествени науки. След завършване на обучението се водят "фелдшери".
• 2 група: Получават диплома за лиценциат по медицина и хирургия. Водят се лекари без докторат. Право да упражняват професията имат в Букурещ и земите на север от Дунав. За да практикуват в България, те трябва да държат изпит пред комисия от турски лекари. По-голямата част от българските студенти в Румъния не се задоволяват с това и продължават обучението си на Запад, за да получат медицински докторат.

През 1869 година училището се е разсраства и става медицински факултет, с което образованието, получавано там, започва да се доближава до това в Западна Европа.

Това увеличава и броят на българските младежи, желаещи да учат в него. Има данни, че точно в този факултет преди Освобождението има двама български професори:

• д-р Петър Протич – хирургия;
• д-р Георги Атанасович – съдебна медицина, патология и токсикология.

Известно е, че през Възраждането Западноевропейската школа е дала на българската медицина общо 30 лекари, Цариградската – 53 лекари, Московската – 16, а Букурещката – 28.

Интересно

През 1816 г. във Вюрцбург д-р Ат. Богороди става първият българин, който защититава дисертация за доктор през Възраждането. Тя е озаглавена "Betrachtung Uber die Verdaung im menchliechen Magen", като темата е свързана с изследвания в областта на стомашната медицина.

Статията е част от историята на:

• История на старобългарската медицина в периода на Възраждането