Вариолизация в испанските и португалските колонии

От 1797г.

Вариолизацията (начин на ваксиниране, чрез изграждане на активен имунитет срещу вариола) в испанските и португалските колонии е въведена през 1728 година от мисионери от Португалия. За съжаление процедурата не е често прилагана. Вариолата продължава да се разпространява почти безконтролно през целия 18-ти век, проявявайки се като ендемично заболяване на всеки няколко години.

Последната и най-добре описана епидемия от вариола в испанските и португалските колонии започва в Мексико през 1797 година. Извършени са над 60 000 инокулации (умишлен контакт с тъканен материал и епителни клетки, получени от заболели от вариола пациенти с кожата на здрави хора) по време на епидемията. Въпреки, че много от застрашените от заразяване са защитени от опасното заболяване, не е изключено манипулацията да е допринесла за допълнителното разпространение на едрата шарка.

Първото десетилетие на 19-ти век е белязано от успешната борба за независимост в цяла Южна Америка. Бразилия обявява своята независимост от Португалия през 1822 година, а през 1824 година от испанско владичество се освобождава и Перу (последната испанска колония). Още през 1798 година започват да се правят опити да се въведе употребата на разработената ваксина от Едуард Дженър. Най-драматичният от тях е експедицията от 1803-1806 година.
Въпреки това, едрата шарка продължава да върлува във всички части на континента (през 19-ти век) като ендемична болест, белязана от избухването на периодични епидемии, като най-унищожителните от тях се проявяват в по-гъсто населените пристанищни градове.

Статията е част от историята на:

• История на чумата