Вариолизация и ранни опити за лечение на едрата шарка

От 1670г.

Общоизвестен е фактът, че преболедувалите от вариола биват имунизирани срещу болестта. Още през 430 г. пр.н.е. оцелелите от едра шарка се призовават да обгрижват заболелите. Хората отдавна се опитват да открият лек за болестта на "пъстрото чудовище". През Средновековието биват въведени много билкови лекарства срещу вариола. Д-р Сиденхайм (1624-1689) лекува пациентите си, забранявайки в стаята да има отопление, прозорците биват постоянно отворени, а на болните е забранено да са завити с одеяло над кръста. На пациентите с вариола се препоръчва да изпиват по 12 малки шишета бира на всеки 24 часа.

Въпреки това, най-успешният начин за борба с едрата шарка (преди откриването на ваксинацията), е инокулацията. Терминът произлиза от латинската дума inoculare, която означава "да присадя". Процедурата се състои в заразяване на здрав пациент, като в специално направена малка рана се поставят вариолни частици от преболедувал пациент. Въпреки това при подобно инокулиране не са изключени и съпътстващите рискове.

Заразяването и процесът на изграждане на активен имунитет, наречен вариолизация вероятно са практикувани най-рано в Африка, Индия и Китай (преди 18-ти век), а след това процедурата бива въведена и в Европа. През 1670 година черкезките търговци въвеждат вариолизацията в Османската империя. Жените от Кавказ, които са изключително високо ценени в султанския харем на Истанбул заради легендарната си красота. Те биват вариолизирани най-често още от деца по части от тялото, където няма да се виждат белези.

Вариолизацията се появява в Европа в началото на 18-ти век с пристигането на туристи от Истанбул. През 1714 година лондонското Кралско научно общество получава писмо от Емануел Тимони, описващ техниката на вариолизация, на която той е станал свидетел в Истанбул. Подобно писмо е изпратено и от Джакомо Пиларино през 1716 година. Той описва в доклад подкожно заразяване с едра шарка.

Статията е част от историята на:

• История на вариолата