Приносът на Мери Монтегю за въвеждането на инокулация срещу едра шарка в Англия

От 1718г. до 1721г.

Много хора знаят историята за създаването на ваксината срещу едра шарка, наречена още вариола, от д-р Едуард Дженър преди близо 250 години. Но малцина са чували за лейди Мери Уортли Монтегю. Тя е английската аристократка, чиито пионерски експерименти поставят основите за откриването на ваксината, но приносът й днес е почти забравен.

Мери Монтегю и методът на инокулация в Османската империя

Родена през 1689 г., Мери Пиерпонт, както е моминското й име, е жизнена и упорита жена, която пише стихове и писма и има прогресивни възгледи за ролята на жените в обществото. За да избегне уговорен брак, тя бяга, когато е на 23 години, и се жени за Едуард Уортли Монтегю, внук на първия граф Сандич.

През 1716 г. Едуард е назначен за посланик на Англия в Константинопол (дн. Истанбул), столица на Османската империя. Там Мери Монтегю започва да изготвя подробни описания за мюсюлманската култура особено за турските жени, чиито рокли, начин на живот и традиции я заинтригуват. Най-забележителното за нея обаче е методът за инокулация (вкарване на микроорганизми и вируси в тялото на живи организми) срещу страховитата едра шарка.

Отдавна се знае, че хората могат да се заразят с вариола само веднъж. Ако се справят с инфекциозното заболяване, придобиват имунитет до края на живота си. Поради този факт по-възрастните жени в Османската империя правят опити за предизвикване на леки случаи при деца чрез „присаждане“, както те наричат процеса, вместо да рискуват с естественото инфектиране, което е придружено с висока смъртност.

Едрата шарка се характеризира с мехури и струпеи. Именно от тях жените в Османската империя взимат гной, която поставят в специално направен за целта разрез на ръката. Процедурата обикновено води до леки симптоми, последвани от доживотен имунитет.

„Множество възрастни жени всяка есен извършват метода, на който се подлагат хиляди хора, и няма нито един смъртен случай.“, пише Монтегю.

Самата лейди Монтегю боледува от заразната болест през 1715 г., която обезобразява красивото й лице, а 18 месеца по-късно 20-годишният й брат става жертва на опасното инфекциозно заболяване. За да защити малкия си син, Монтегю убеждава хирурга на посолството, д-р Чалрз Мейтленд, да извърши вариолизация.

„Момчето беше инокулирано миналия вторник“, пише тя в писмо до съпруга си. „В момента пее и свири и е много нетърпеливо за вечерята.“ След успешното извършване на процедурата по инокулиране с вариола лейди Монтегю е твърдо решена да я въведе и в Англия.

След завръщането си в Лондон (април 1721 г.), Мери Монтегю призовава д-р Мейтленд да вариолизира 4-годишната й дъщеря поради избухналата епидемия от едра шарка в града. При осъществяването на процедурата присъстват лекари от кралския двор. Въпреки че наблюдателите са впечатлени, някои от тях остават скептични по отношение на тази опасна екзотична практика. За да демонстрират защитата, осигурена от инокулацията, лейди Монтегю и дъщеря й посещават домакинства, засегнати от едра шарка. Дори след тази демонстрация, много лекари остават предпазливи относно процедурата.

Смърт или инокулация

През август 1721 г. в лондонския затвор Нюгейт е извършен експеримент, който помага на хората да се убедят в ползата от инокулация с вариола. На няколко затворници, осъдени на смърт, е предложена свобода в замяна на вариолизация. Процесът е наблюдаван от няколко съдебни лекари, членове на Кралската лекарска колегия. Всички каторжници приемат предложението и доживяват да разкажат историята.

Въпреки че инокулацията остава противоречива практика, с известна медицинска и религиозна опозиция, затворническият експеримент засилва значително кампанията за вариолизация. Принцесата на Уелс, приятелка на лейди Монтегю, убедена в ползите, подлага собствените си деца на процедурата. Кралските особи в цяла Европа последват примера им, както и заможните хора в Нова Англия, където по това време бушува едра шарка. Не е изненадващо, че след това процедурата спечелва одобрението на обществото.

Въпреки че се наблюдават редки случаи на тежко заболяване и дори смърт вследствие на инокулация с вариола, процедурата спасява хиляди животи. Приносът на лейди Мери Монтагю е възхвален от френския поет Волтер, наред с други, а вариолизацията се превръща в събирателна точка за просветлението.

Статията е част от историята на:

• История на вариолата