Поява на епидемия от вариола в Древен Китай

Най-ранното земеделско общество на Китай е съставено от около 1 милион селяни, изхранващи се от отглеждането на пшеница в долината на река Хуанг Ho около 3000 г. пр.Хр. Населението нараствало непрекъснато, докато около 400 г. пр.н.е. районът бива населен с около 25 милиона души, живеещи в северната половина на Китай.

След политическото обединение на Китай през 221 г. пр.н.е. населението е нараства до около 50 милиона. За разлика от спекулациите относно наличието на едра шарка в Египет и Индия, то за родината на Конфуций е постигнато общо съгласие около твърдението, че вариолата е въведена в Китай изкуствено, а не се е появила там във вид на местна епидемия.

Според Нийдъм и Лу най-ранното описание на едра шарка в Китай се намира в "Наръчник по медицина за бедствени ситуации" , завършен от великия лекар Ko Хунг около 340 г. пр.Хр. Двамата историци изтъкват, че съществуват трудности при определянето на точното датиране на периодите в този знаков медицински текст, но те заключават, че вероятната дата, касаеща появата на вариолата в Китай е между 25 и 49 г. пр.Хр. Конкретните исторически събития описват момент, когато Ма Юан се бори с атаките на аборигенските племена от провинция Хунан. След Хариш (1883) и Макгоуан (1884), Хопкинс (през 1983 година) подсказва, че може да е имало и по-ранно инфектиране на китайското население с вируса на едрата шарка, осъществено чрез намесата на "хунаните" в северната част на Китай около 250 г. пр.Хр. Ако това е така, Макгоуан предполага, че инфекциозното заболяване от този момент е изчезнало и забравено.

Статията е част от историята на:

• История на вариолата