Вегетарианци в Античността, Част 2 - Елада и Римската империя

В предишната статия разгледахме причините, поради които една от първите човешки цивилизации - Древен Египет - не е консумирала месо и животински продукти в големи количества. Накратко - в ранната антична ера те били рядкост и дори лукс.  

С годините обаче домашните животни ставали все по-едри и отглеждането им не изисквало толкова усилия, колкото това на старите породи крави, кози, овце и прасета. Освен това, за разлика от пустинния терен на северна Африка, тучните поляни, както и разнообразният релеф на Европа са по-подходящи за развъждане на големи стада добитък. Тези прости фактори направили храните от животински произход достъпни за всички прослойки на обществото, следователно и доста по-важна част от диетата на ранните европейски цивилизации. Истина е, че в някои части на Елада и Римската империя месните продукти все още били скъпи, но в никакъв случай не и недостъпни за обикновените граждани.

В люлката на философията и хуманизма се появява нов вид вегетарианство - не породено от нуждата, а от морални подбуди. Тук обаче ще вметнем, че тези морални подбуди не са същите като на екоактивистите от наши дни. Лишението от животинска плът се практикувало с цел спасяване на безсмъртната човешка душа!

Древните гърци вярват, че всички живи създания имат душа, но само човешкият дух е разумен. Именно подхранвани от тази теория, много видни философи от антична Елада призовават своите последователи да се откажат от консумацията на животинска плът - с цел да спасят нетленната си същност от поквара.

За създател на тази теория се смята Питагор. Видният гръцки учен, математик и философ пръв прави връзка между консумацията на месо и проявата на „животинското“ у човека. Той стига до заключението, че месоядството принася в организма и частици от нечистата душа на убитото животно, които взаимодействат с безсмъртния човешки дух. Питагор вярва, че именно затова човешкият род е станал по-агресивен през вековете и се подчинява на първичните си помисли с повече страст. Философът моли своите ученици да избягват храната, приготвена чрез умъртвяване на живи същества (по това време растенията не са се смятали за истински живи), защото този им акт накърнява чистотата на разумната им частица от боговете и може да ги принизи до състояние на полузверове. Една от най-големите опасности от яденето на месо според него е да се преродиш в животно заради тези „духовни замърсявания“.

Не толкова краен, но придържащ се към сходни принципи, е и небезизвестният Платон, който донякъде споделя мнението на Питагор за природата на нетленния дух. Той обаче смята, че само човешката душа е безсмъртна. Според него яденето на месо не носи опасност за безсмъртната частица на Човека, но препоръчва то да се отбягва. Платон твърди, че цивилизованият град-държава трябва да спазва вегетарианска диета, но с идеята жителите му да могат да се съсредоточат върху по-висшите аспекти на философията и изкуствата, а също и за да се избегне жаждата за кръв, която според него е неприсъща на неомърсената човешка душа.

Други застъпници на теорията на Платон са Аристотел, Зенон от Елея и римският поет Овидий. Той е първият римски мислител, който се застъпва за чистотата на душата чрез ограничаване на консумация на месо. Поетът твърди, че проливането на кръв, само по себе си, е животински акт, който омърсява сакралната човешка същност. Римският писател призовава римските граждани да спрат жертвоприношенията на животни на ритуалните олтари, както и да избягват ястията от животински произход. Самият Овидий бил известен сред сънародниците си със своя миролюбив начин на живот, който подкрепял на практика неговите философия за света и човешкия морал.

Директно повлиян от възгледите на Овидий, небезизвестният Сенека подкрепя теорията за неприкосновеност на човешкия дух. Видният римски мислител осъжда насилието, което се случвало пред очите на тълпата в колизеумите. Той обаче криел своите вегетариански хранителни предпочитания, тъй като в началото на първи век постенето се свързвало с наскоро зародилото се християнство, което било не просто непрестижно, но и опасно. Все пак това били времена, в които изповядването на Христовата вяра осигурявало „еднопосочен билет“ към гладиаторската арена…

Други застъпници на „спасяващото душата“ вегетарианство са магистрат Плутарх, роденият в Египет Плотин, както и други видни представители на философския елит от началото на Новата ера.

Постепенно от култ към опазване на човешкото съзнание от „низки“ страсти, вегетарианството се превръща в идеал за състрадание. Точно тази идея е застъпена в по-късно появилите се християнски светци, които ще разгледаме в друга статия.

По статията работи: Георги Динев