Водата като лечебно средство в келтската медицина
От -500г.
Растителните, животинските и магическите лекове, използвани в келтската медицина често се комбинират с вода. Те се прилагат по три пъти, за да се постигне максимален ефект. Водата като лечебно средство е високо ценена от келтите, особено ако тя се получи от определени реки или кладенци. Лечебните процедури с вода на този народ възникват малко след обособяването му като общност (около 500 г.пр.Хр.).
В Ирландия се счита, че ако болен от заушка пие три последователни пъти от река, ще се излекува по-бързо. Древните келти разчитат на терапевтичните и лечебни свойства на водите от специални високопланински кладенци и извори. Такъв например е кладенецът "Balquhidder", чиято вода се използва за лечение на магарешка кашлица, а водата на "Borve", в Харис, облекчава бъбречни болки и отстранява песъчинки от пикочните пътища. За да се облекчи зъбоболът, трябва да се приема вода от Норт Уйст. Живителната течност се приема на бързи и последователни глътки. Кладенците често се идентифицират с местните келтски богове, а лечебните свойства на водите се приписват на тези божества.
Жива вода ("uisge beatha") - това е термин, с който древните келти наричат своето уиски. То е считано за панацея, ползвало се е за много заболявания. Мнозина вярвали, че то помага даже и при едра шарка.
През 1785 г. във Феринтош (близо да залива Кромарти в днешна Шотландия) правото на безмитна дестилация на уиски е отнето от съдия Дънкан Форбс. Това провокира писателя Робърт Бърнс да напише:
Ти Феринтош! O, тъжна загуба!
Шотландия оплаква безутешно бряг до бряг!
Очевидно доверието в лекарствената стойност на уискито за келтите в Шотландия е изключително силно в Средновековието. Много от ранните келтски медици използват вода, растителни и животински продукти в съчетание географското местоположение на източниците и с празничния календар, добросъвестно вярвайки, че така увеличават тяхната ефикасност, въпреки че медиците от по-късните поколения ги обвиняват в шаманство.
Статията е част от историята на:
Библиография
1. J. Bannerman, The Beatons (Edinburgh, 1998)
2. A. Carmichael, Carmina Gadelica (Edinburgh, 1928)
3. M. Dillon and N. Chadwick, The Celtic Realms(London, 1967)
4. J. Hunter, Last of the Free (Edinburgh, 1999)
5. M. Martin, A Description of the Western Islands of Scotland circa 1695. (London, 1703)
6. D. S. Thomson, The Companion to Gaelic Scotland (Oxford, 1983)
Коментари към Водата като лечебно средство в келтската медицина