Начало История на медицината Връчване на Нобелова награда за медицина и лекцията на Ландщайнер по този повод – 11 декември 1930 г.

Връчване на Нобелова награда за медицина и лекцията на Ландщайнер по този повод – 11 декември 1930 г.

От 11.1930г.

Връчване на Нобелова награда за медицина и лекцията на Ландщайнер по този повод – 11 декември 1930 г. - изображение

Тридесет години след описанието на човешките кръвни групи, Ландщайнер получава Нобелова награда за медицина. По това време той вече е напуснал Европа и работи в института Рокфелер в САЩ. Ландщайнер не възприема "случайното" откриване на кръвните групи като най-големия си принос към науката. Въпреки че няма как да не се радва на отреденото му научно отличие, той предпочита Нобеловата награда да му бе присъдена за работата му върху специфичността на серологичните реакции.

В нобеловата си лекция на тема "Индивидуални различия в човешката кръв", която той изнася на 11 декември 1930 г., Ландщайнер изразява изненадата си от огромния брой кръвопреливания, които се извършват всеки ден и казва, че употребата на този метод може би е стигнала твърде далеч. Според статистиката, до която той има достъп по онова време, през 1919 г. в Ню Йорк са направени 10 000 кръвопреливания, а в нюйоркската болница Белвю между 1926 и 1929 г. са извършени 1 467, включително две с фатален край, дължащ се на несъвместимост на кръвните групи.

Според Ландщайнер най-очевидното показание за кръвопреливане е при установяването на остра или хронична анемия, вследствие на рани или големи кръвоизливи при раждане или стомашни и дуоденални язви. Той отбелязва, че благотворният ефект от преливането на кръв, което при кръвоизливи често спасява живота на пациента, е разбира се преди всичко резултат от заместването на кръвта. Важен фактор тук е, че прехвърлените еритроцити запазват своя функционален капацитет в кръвообръщението в продължение на няколко седмици. Друг важен ефект е хемостазата поради повишената коагулация и той също така предполага, че кръвопреливането стимулира регенерацията на костния мозък.

Като друга основателна причина за кръвопреливане Ландщайнер споменава и шока след тежки наранявания, твърдейки, че при подобни пациенти този метод се оказва много по-ефикасен, отколкото инжектирането на изотонични разтвори, както се е препоръчвало по времето на Първата световна война. По сходен начин кръвопреливането след тежки операции дава отлични резултати не само, защото заменя кръвта, но и защото служи като стимулант. Той добавя, че когато общото физическо състояние на пациента е отслабено, американските хирурзи препоръчват подобно лечение още преди операцията.

По-нататък в своята лекция Ландщайнер съобщава, че се наблюдават добри резултати и при лечението чрез кръвопреливане при заболяванията хемофилия, тромбоцитопенична пурпура и до известна степен при агранулоцитоза, отравяне с въглероден окис и изгаряния. В други случаи като при отравяне на кръвта, резултатите от лечението с кръвопреливане не са сигурни.

Утвърждаването на практиката кръвната група на пациента да се определя преди кръвопреливане, отнема доста време, тъй като се смятало, че по-голямото предизвикателство в онези години е предотвратяването на кръвосъсирването. Чак през 1915 г. употребата на анткоагуланти (цитрат) решили този проблем. Откритието е направено тъкмо навреме, за да се облекчат страданията на войниците по време на Първата световна война, когато кръвопреливането се практикува изключително често и откриването на съответстваща кръвна група е от огромно значение.

Ландщайнер приключва своята лекция изразявайки загрижеността си относно съществуването на различия между индивидуалните протеини, които могат да предизвикат образуването на антитела – проблем, който според него не се изследва достатъчно усърдно. Имуногенността като цяло и образуването на антитела срещу терапевтичните протеини след заместителна терапия продължава да е дискусионна тема и в наши дни. Ландщайнер съзира причина да се надява, че внимателното изследване на пациенти с нежелани реакции може да допринесе за потвърждаването на предполагаемите механизми и вероятно да разкрие неизвестните причини за страничните реакции при кръвопреливане, като по този начин най-накрая да бъдат елиминирани "незначителните рискове, които кръвопреливането все още крие".

Във вестникарски публикации, посветени на Нобеловата награда на Ландщайнер, е предадена много точно и политическата обстановка във Виена през 30-те години: "Нека се надяваме, че онези, които години наред налагаха всички видове политически, ултранационалистически и религиозни ограничения върху научната работа ще осъзнаят колко пагубно е подобно отношение за един университетски град." За съжаление всички знаем от хода на последвалите събития в Европа, че тези надежди не биват оправдани.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

източник: http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1046/j.1365-2141.2003.04295.x/full#b30

снимка: storypick.com

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛайфстайлНовини