Въвеждането на електрокардиограмата в болничните заведения в началото на 20-ти век

От 1908г.

След като в края на 19-ти век холандският специалист Вилем Ейнтховен измислил струнния галванометър, впоследствие по изобретението били осъществени редица, определено – необходими, нововъведения.Основната цел на тези промени била машината да стане много по-практична и скоро да влезе в употреба в болничните заведения. В по-ранен етап първите електрокардиограми, като тези, записани от учения Аугустус Уолър, се осъществявали с помощта на пет електрода, по един за всеки от четирите крайника и един – за устата, с общо 10 електрически проводника. Ейнтховен успял да редуцира електродите до три, премахвайки онези от тях, които смятал, че не предоставят достатъчно информация, като тези, които се поставяли в устата и в долната част на десния крак. Може да ви се струва странно, но ранните електроди представлявали  големи цилиндри, пълни с електролитен разтвор, където, всъщност, били потапяни крайниците на пациентите. Проводниците, по които се извършвал пренос на положителен електрически заряд, се слагали на левите крак и ръка, за да може по този начин върху кардиограмата да бъдат пресъздадени както отклоненията, така и нормалната електрична дейност на сърцето.

През 1908 година британският медик сър Едуард Шафър от Единбургския университет закупил първия струнен галванометър за клинични нужди. Първата машина за електрокардиография в САЩ пък била употребена през 1909-та в нюйоркската болница "Mt. Sinai Hospital" от доктор Алфред Кон.

Едва ли ще ви учудим, ако ви кажем, че през първите три десетилетия на двадесети век три-каналната електрокардиограма все по-често започнала да се използва от специалистите, особено след като тя била допълнително усъвършенствана, а специалните апарати – направени в преносим дизайн. Първоначално, специфичното изследване помагало на кардиолозите да изучават сърдечните аритмии, а по-късно и редица други проблеми. През 1909-та именно с помощта на електрокардиограма д-р Томас Люис открил в лондонската университетска болница, че състоянието кордис делириум (нередовен сърдечен ритъм) било резултат от т. нар. предсърдно мъждене.

До 1930-та значението на кардиограмите в диференциацията на сърдечносъдовите оплаквания от несърдечносъдовите такива било признато в цял свят. Нещо повече, станало ясно, например, че само чрез прилагането им може да се потвърди поставена диагноза инфаркт на миокарда.

Снимка: Pinterest

Статията е част от историята на:

• История на електрокардиографията