Хронология на възникването на електрокардиографията

От 1787г.
Днес всяко пълноценно изследване на сърцето не може да мине без извършването на електрокардиограма (ЕКГ). Тя е възможна благодарение на електрокардиографа, който вече повече от 100 години остава най-простия, евтин и ценен уред в кардиологията.
Живата тъкан като източник на електричество
Още в древността хората забелязват, че живата тъкан може да произвежда ток. Аристотел наблюдава как електрическият скат прави плячката си неподвижна с помощта на орган, разположен в гръдната му перка и излъчващ ток. Римските лекари през 1 в. сл. Хр. ползвали електрически заредени морски твари за лечение на главоболие и остра подагра.
Доста векове по-късно Луиджи Галвани през 1787 г. открива в университета в Болоня, че мускулът на крака на жаба се свива, когато е стимулиран от електростатичен апарат. Тогавашните учени започват спор дали мускулът на жабата реагира само на външен стимул или електричеството се "произвежда" от самия мускул. Галвани е убеден, че второто твърдение е вярното и в крайна сметка успява да го докаже. Години по-късно племенникът му Джовани Алдини потвърждава откритието на роднината си, като в Кралския колеж на хирурзите в Лондон прилага електрически стимул върху крайниците на екзекутиран престъпник и кара мускулите им да се свият.
Около 1870 г. експерименти показват, че мускулното изпомпване на сърцето е свързано с вътрешен електрически импулс. В края на 19 в. все още инструментите и уредите не позволяват да бъде обяснено по-подробно това явление, но пък провокира търсенето на по-усъвършенствано устройство, което да осъществи записване на електрическия ток на сърцето.
Хронология на развитието на електрокардиографията и съответните уреди
Историята подрежда хронологично пътя до появата на съвременния електрокардиограф и очертава как стремежа на учените е все повече и все повече да надскачат постигнатото до момента.
- В края на 18 в. е направена първата стъпка към появата на един уред, който векове наред ще играе основна роля в изследването на човешкото сърце. Тогава е създадена машина, която може да усеща, но не и да измерва електрически ток. Наречена е галванометър. Носи името на Луиджи Галвани и е първият уред, използван за откриване на малки количества ток.
- През 1842 г. д-р Карло Матеучи от университета в Пиза установява, че с всеки удар на сърцето на жаба се излъчва електрически ток.
- В средата на 19 в. се появява т. нар. реотом - машина, която вече може да измерва този ток.
- През 1872 г. допълнителни подобрения и нововъведения на реотома го превръщат в устройство, проектирано от Габриел Липман. Нарича го капилярен електрометър. В същото време британският физиолог Огъстъс Уолър записва първата човешка електрокардиограма посредством електроди, разположени на гърдите и гърба на пациент.
- През 1893 г. холандският физиолог д-р Вилем Ейнтховен доразработва капилярния електрометър, за да демонстрира 5 отклонения в електрическия ток, преминаващ през сърцето. Тези 5 вълни в началото са назовани ABCDE, но са изменени на PQRST след математическа корекция. Айнтховен за първи път употребява фразата "електрокардиограма" на среща с холандски лекари. Осем години по-късно представя пред света по-чувствителния струнен галванометър. Удостоен е с Нобелова награда за медицина и физиология през 1924 г. за изобретяването на електрокардиографа.
С годините, освен като прецизност, електрокардиографът се променя и на външен вид. През 1903 г. той тежи около 272 кг, а до 1930 г. достига 13 кг. Неговото значение е признато за съществено, когато става въпрос за диагностициране на миокарден инфаркт, аритмии, камерна хипертрофия и други сърдечни нарушения.
Развитието на ЕКГ продължава
С течение на времето се увеличават наблюденията и се установяват връзки между наименувани от човека характеристики на електрокардиографските сигнали с некардиологични и сърдечни заболявания (в това число електролитни нарушения, исхемия, чернодробни заболявания, аритмии) с вариации в чувствителността и специфичността за всяко едно от тях с оглед неговото въздействие върху сърдечната електрическа активност. Развитието в областта на електрокардиографията води до превръщането й в основен метод за диагностицирането на критични състояния като предсърдно мъждене, остър миокарден инфаркт и камерна тахикардия. Появата на нови технологии като ехокардиографията води до по-задълбочено разбиране на свързаността между характеристиките на електрокардиографските сигнали и структурните аномалии като клапни лезии и хипертрофия например.
В крайна сметка електрокардиографията и устройствата, които тя използва, са се развили от примитивно средство за откриване на сърдечна електрическа активност до сложен тест за установяване на скрити заболявания, за наблюдение на терапевтичния ефект и за прогнозиране на предстоящи заболявания.
Продукти свързани със СТАТИЯТА
ЕКГ ЛЕПЯЩИ ЕЛЕКТРОДИ * 50
ЕЛЕКТРОНЕН АПАРАТ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА КРЪВНО НАЛЯГАНЕ ЗА ГОРНА ЧАСТ НА РЪКАТА OMRON COMPLETE ECG 2 В 1
Безплатна доставка за България!ЕЛЕКТРОНЕН АПАРАТ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА КРЪВНО НАЛЯГАНЕ ЗА ГОРНА ЧАСТ НА РЪКАТА ВЕРОВАЛ 2 в 1
Безплатна доставка за България!СТАТИЯТА е свързана към
- Електрокардиограма (ЕКГ)
- Елементи на ЕКГ
- Електрокардиография
- Образни изследвания при инфаркт на миокарда
- Предпоставки, довели до появата на електрокардиографията
- Аугустус Уолър: медикът, направил първата електрокардиограма
- Вилем Ейнтховен и ролята му за развитието на електрокардиографията
- Норман Холтер и ролята му за развитието на електрокардиографията
- Поява на осцилоскопа „Bullet” през 1960 година
- Въвеждането на електрокардиограмата в болничните заведения в началото на 20-ти век
Коментари към Хронология на възникването на електрокардиографията