Норман Холтер и ролята му за развитието на електрокардиографията

От 1914г.

Норман Джефрис ("Джеф") Холтер бил американски химик и физик, пионер в областта на амбулаторната електрокардиография. Той изобретил първата преносима система за 24-часово наблюдение и контрол на сърдечната дейност, която заслужено по-късно станала известна в медицинската терминология като Холтер-електрокардиография. Тя представлява специален уред, свързан чрез електроди с метални пластинки, поставящи се на гръдния кош на пациента. Апаратът, носен от индивида в ежедневието му, записва постоянно кардиограмата, а след като измине едно денонощие, информацията се сваля и обработва от компютърна програма. Спокойно може да се твърди, че в много отношения изобретеното от американския физик устройство революционизирало областта на диагностичната кардиология, предоставяйки неинвазивен начин за запис на дейността на сърдечния орган в продължителен диапазон от време. Съвсем очаквано, появата на Холтер-ЕКГ технологията прокарала пътя за създаването на други устройства като пейсмейкърите и имплантируемите сърдечни дефибрилатори.

В действие

Джеф Холтер бил роден на през февруари 1914г. в Хелена, Монтана. Още в гимназията младежът демонстрирал нескрит интерес към науката. През 1938-ма момчето следвало химия в университета в Южна Калифорния, а през 1940-та – физика в Калифорнийския университет, Лос Анжелис. Въпреки че никога не се "сдобил" с медицинско образование, Холтер изиграл важна роля върху развитието на клиничната практика, усъвършенствайки методите за третиране на сърдечните аритмии. През Втората световна война Джеф се изявявал в ролята на старши физик на Военноморските сили на САЩ и провел важно проучване върху характеристиките на океанските вълни. В това амплоа постиженията му също не били малко. Към тях трябва да споменем и разработката на няколко десантни операции, както и ръководството на екип от инженери, натоварен с мисия за следвоенно атомно тестване на територията на атола Бикини. След войната, Холтер се завърна в родния си град и основал научна фондация, която била финансирана със семейни средства. Именно там интелигентният мъж стартирал амбициозна изследователска дейност, касаеща електрофизиологичното телеизмерване.

Години преди измислянето на модерните транзистори, Холтер успял да запише електроенцефалографска информация в опит да изследва електрическата активност на мозъка на момче, каращо колело. От гледна точка на днешните технологични стандарти, използваната в експеримента му електронна апаратура била твърде тежка и голяма, но американецът не разполагал с друга. Заради технологичните ограничения, съотношението между "шум-сигнал" в записаната енцефалограма не било особено удовлетворяващо, затова Джеф решил да направи нещо по-хитро. Знаейки, че сърцето произвежда много по-силен електричен сигнал от мозъка, вместо на главата, той поставил електродите на гърдите на своя пациент. Така именно се родила сърдечната телеметрия.

Първият преносим електрокардиограф на Холтер, правейки възможен продължителното наблюдение на сърдечната дейност, тежал 38 кг и се слагал на гърба, подобно на раница. Разбира се, от чисто практична гледна точка, технологията щяла да измине много дълъг път преди да бъде въведена в клиничната практика и да се сдобие с настоящия си облик. Така или иначе, за пръв път било създаден подобен род устройства. Впоследствие американецът направил редица нововъведения по откритието си и редуцирал теглото му до 1 кг, както и размерите му. Осъзнавайки потенциалните ползи от подобно приспособление за сърдечен мониторинг, Холтер и колегите му продали иновативната технология на компанията "Del Mar Avionics", специализирана в производството на оборудване за авиационни цели, която модернизирала допълнително устройството на Холтер. За пръв път то било използвано в амбулаторната електрокардиография през 1954-та, както се съобщава в здравния журнал на канадската медицинска асоциация. И оттогава насетне се превърнало в редовен инструмент за наблюдение на различни сърдечни нарушения.

И към днешна дата Холтер-електрокардиографията дава важна информация за възможни аномалии в сърдечния ритъм, които не могат да бъдат уловени само от едно посещение при кардиолог.

Статията е част от историята на: