Предпоставки, довели до появата на електрокардиографията

От 1786г.

Както става в повечето случаи в науката, появата на електрокардиографията била резултат от важните наблюдения и постижения на няколко надъхани и инициативни учени от цял свят.

На челно място в списъка с тези бележити експерти без колебание можем да поставим италианския лекар и физик Луиджи Галвани. Ако името му ви звучи познато, това въобще не е случайно, защото италианецът е откривател на т. нар. галваничен елемент, кръстен впоследствие заслужено на него. През 80-те години на 18-ти век (1786г.) Луиджи стартирал серия от интригуващи експерименти с жаби в Болонския университет. По време на един от опитите се случило нещо необичайно. Докато разрязвал смело крака на жаба, стоманеният скалпел на медика по случайност докоснал месинговата кука, която поддържала крайника на влечугото в неподвижна позиция. В резултат на това съприкосновение между металите, кракът на, иначе умъртвената жаба, потреперил. Въодушевен от събитието, на което станал инициатор и свидетел, италианският учен естествено провел допълнителни изследвания, които доказали наблюдавания ефект. Луиджи бил убеден, че случващото се пред очите му са проявления на това, което специалистът сам нарекъл "животински ток". Или с други думи казано – според него, мускулите на жабата произвеждали електричество, което може да се приеме за своеобразна "ретро" препратка към функциите на нервните импулси.

Малко по-късно, в университета в Павия небезизвестният Алесандро Волта успял да повтори опитите на своя колега, но бил откровено скептичен към обясненията на Галвани върху наблюдаваното явление. Използвайки целия си арсенал от знания и опит, Волта разработил своя теория – тази, че жабешкият крайник не "произвежда" електричество, а, че то по всяка вероятност е следствие от контакта на два различни метала. Така погледнато, кракът на влечугото можел да се възприема само като индикатор за присъствието на електричество.

През следващия век "жабешките" и като цяло – животинските, експерименти продължили с пълна сила, оставайки много категорично главно на територията на Италия. Заинтересуван от разработките на Галвани, професорът по физика Карло Матеучи инициирал поредица от опити през 1830-та, които продължили до смъртта му през 1865-та. В тях Матеучи използвал галванометър, измайсторен от физика Леополдо Нобили. Карло установил, че "повредените" възбудими биологични тъкани произвеждали директни електрични токове и, че същите можели да бъдат съсредоточени и събрани чрез добавяне на поредни елементи. Оказало се още, което било и най-същественото, че електричният ток съпровождал всеки сърдечен удар на влечугите. Последната теория била потвърдена през 1856-та от Рудолф Кьоликер и Хайнрих Мюлер. Специалистите получили възможността да наблюдават специфични конвулсии, които, както щяло да се установи по-късно, били предизвикани от токовете на QRS и T-вълните. Научният "дует" регистрирал за пръв път сърдечна дейност чрез използването именно на електрична картина. Така официално били поставени основите на електрокардиографията, както и на нейното последвало активно използване.

Близо три десетилетия по-късно щяла да бъде направена и първата електрокардиограма на човек, но това е история, която ще ви разкажем в друг материал.

Снимка: Sapere.it

Статията е част от историята на: