Катастрофата в Любек, при която умират бебета след БЦЖ ваксина

От 1930г.

В началото на 1930 г. се разиграва трагедията в Любек, Германия, при която умират десетки бебета вследствие замърсена ваксина срещу туберкулоза. Тя поставя под съмнение използването на живи ваксини като превенция срещу инфекциозни заболявания. Оттогава често случаят се посочва като пример от антиваксърите за вредата от подобни препарати, но в същото време той допринася и за основополагащи промени в изследователските процедури и в познанията за туберкулозата.

Катастрофата в Любек

Здравната служба на Любек от името на д-р Ернст Алтщед, главен лекар по туберкулозно лечение към Службите по вътрешна медицина в града, отправя молба към Института "Пастьор" за предоставяне на култура от бацила Келмет-Герин (bacille Calmette-Guérin, BCG, на бълг. БЦЖ) на 24 юли 1929 г. Целта е да бъдат ваксинирани социално неосигурени жители на Любек, предимно малки деца, които са изложени на опасност от заразяване с туберкулоза заради средата, в която живеят, но след това процедурата е предложена и на всички останали новородени. На 27 юли същата година БЦЖ ваксината е изпратена. Със същия щам във Франция са ваксинирани 573 бебета, предоставен е и на Мексико и Латвия и след имунизацията не са отчетени проблеми. Децата трябва да приемат 10 мг от ваксината перорално на три пъти в рамките на 10 дни след раждането.

>>> Стрептомицин - първият антибиотик, лекуващ успешно туберкулозата

Ваксинационната кампания официално стартира в края на февруари 1930 г., но още през декември предходната година три новородени получават от ваксината. На едно от тях майката е с тежка белодробна туберкулоза. Когато на 15 януари 1930 г. бебето й е прието с цервикална лимфаденопатия, биопсията показва, че е налице вирулентен човешки Mycobacterium tuberculosis. Лекарите правят заключението, че детето е с вродена туберкулоза заради медицинската история на майката.

На 17 април 1930 г. умира новородено, получило ваксината преди 33 дни, но родителите отказват аутопсия. След три дни умира още едно и неговата аутопсия сочи, че то има белодробна туберкулоза. Когато на 25 и 26 април загубват живота си още две бебета с тежка коремна туберкулоза, за лекарите вече няма съмнение, че ваксините, приготвени в Любек, по всяка вероятност са заразени с вирулентни (болестотворни, способни да предизвикат заболяване) бацили.

Равносметката показва, че от 412 новородени в Любек 251 са ваксинирани с БЦЖ. Починали са 77 в рамките на 1 година след поставянето на препарата, от които 10 губят живота си не от туберкулоза, а по други причини. Извършени са 72 аутопсии, пет семейства отказват.

Неодобряващите живата ваксина веднага обвиняват, че тя е виновна, защото вместо да предпази децата, ги заразява. Започва разследване за причините за трагедията, което включва Министерството на вътрешните работи, д-р Алберт Моглин от Министерството на здравеопазването, Лудвиг Ланге и Бруно Ланге от Института "Роберт Кох", които поемат микробиологичните разработки, и Пол Шурман, който се заема със съдебномедицинските процедури.

Резултатите от разследването

Микробиологичните изследвания доказват, че самата ваксина не е патогенна и не е способна да заразява. Специалистите откриват, че някои флакони са замърсени с щама "Kiel" на Mycobacterium tuberculosis.

До 14 юли 1930 г. се наблюдават като че ли 4 периода сред смъртните случаи. Между 9 декември 1929 г. и 27 март 1930 г. и 8 и 12 април същата година са поставени ваксини на 153 бебета, от тях 53 умират. Получилите препарата между 28 март и 7 април и 14 и 25 април 1930 г. 91 новородени не показват първоначално признаци на туберкулоза, но впоследствие 6 загубват живота си.

Властите извършват 5-годишно наблюдение след ваксинацията, по време на което не се констатира нито един смъртен случай. Установява се, че 50% от смъртните случаи настъпват при деца до 3-месечна възраст, а 87,5% - при такива до 5-месечна възраст. Не са регистрирани рецидиви или нови прояви на заболяването сред оцелелите до 1935 г., когато е публикуван окончателният доклад за причините за трагедията.

При направените аутопсии специалистите установяват, че туберкулозният бацил поразява бебетата в различни части на тялото. Открити са огнища на заболяването в тънките черва при 59 деца, в стомаха или хранопровода - при 11, в орофаринкса - при 47 новородени, в тимпаничната кухина (кухина на средното ухо) - при 6, и в белите дробове - при 15 бебета от 72 починали.

>>> Туберкулозата и нейното разпространение в Южна и Северна Америка

Непосредствените причини за смъртта на децата в Любек са посочени в докладите от аутопсиите. Лимфохематогенно-разпространената туберкулоза води до смъртта на 24 бебета, туберкулозният менингит е причина 17 новородени да починат. 24 деца са загубили живота си вследствие стомашно-чревни усложнения и последствия като илеус (чревна непроходимост), чревен кръвоизлив с последваща анемия, перфорационен перитонит. Прави впечатление скоростта, с която настъпва смъртта - първото дете умира 44 дни след заразяването. След 127 дни не са регистрирани други смъртни случаи, пряко свързани с разпространението.

Заведено е дело срещу двама лекари - Джордж Дейке, директор на Главната болница в Любек, и Ернст Алтщед. Повдигнати им са обвинения в убийство по непредпазливост, процесът протича от октомври 1931 до февруари 1932 г. Признати са за виновни и отсъдените присъди са 2 години лишаване от свобода за Дейке и 15 месеца затвор за Алтщед. При разследването се разбира, че Дейке не е спазил процедурите, препоръчани от Келмет за приготвяне на БЦЖ ваксината, както и че не е изпробвал нейната безопасност върху животни. Самата лаборатория, в която е работил, не била подходяща за тази дейност и в нея са открити култури от патогенни микобактерии.

Катастрофата в Любек оказва голямо влияние по-нататък върху контрола при спазването на лабораторните протоколи. Също така тя повдига и въпроса за безотговорния и неетичен начин, по който протичат определени аспекти на медицинските изследвания, дебат, който и до днес е актуален.

Събитията оставят дълбок отпечатък на семействата на починалите деца, на общността в Любек, а и на осъдените лекари. Всъщност трагедията се поражда от едно намерение, започнато в името на доброто. По време на процеса държавният прокурор казва следното: "В човешкия живот забравяме, че има непредпазливи моменти, когато правим нещо механично или пренебрегваме нещо, без по-късно да бъдем призовани да дадем сметка за грешката си".

Статията е част от историята на:

• История на туберкулозата
• История на ваксините