Деветдесетте години на ХХ век – промяна в работата на Американския червен кръст

От 1990г.

През 80-те години на ХХ век разходите на Американския червен кръст започват да стават все по-големи. Още в самото начало на десетилетието организацията харчи около 50 млн. долара, а през 1989 г. - над 100 млн. Разходите продължават да растат, достигайки до над 224 млн. долара през 1990 г.

Червеният кръст помага за предоставянето на помощи за пострадалите, но често е критикуван за начина, по който изпълнява задълженията си. До началото на 90-те години организацията обмисля да намали мащаба на услугите си, тъй като голяма част от бюджета й е зает с извънредни разходи за природните бедствия. През 1991 г. Елизабет Дол, която това време заема административна длъжност, става президент на Американския червен кръст.

Дол обещава да направи реформи и да промени ситуацията. Червеният кръст има финансови проблеми заради неотдавнашните си огромни разходи, направени за подпомагане на пострадалите при бедствия. Освен това, в средата на 80-те години на ХХ век организацията трябва да отговаря на въпроси, касаещи безопасността на услугите, които предоставя чрез кръвните си банки. В Средата на 80-те години на ХХ век, Червеният кръст използва тестове, произведени в лабораториите "Abbott Laboratories" ("Абот лаборътърис"), за да проверява дали дарената кръв е заразена с вируса на СПИН. Въпреки проблемите с продуктите на фармацевтична компания "Абот", хуманитарната организация продължава да ги използва до 1986 г. Хората, които се заразяват със СПИН, чрез кръвопреливания, съдят както "Абот", така и Червения кръст. Името на Отдела за биомедицински услуги (както е наречено подразделението на организацията, работещо с кръвните банки) е споменавано неколкократно през 80-те и началото на 90-те години на ХХ век. Твърди се, че има проблеми с начина, по който се води документацията. Следовател на Американската администрация по храните и лекарствата ("FDA") открива, че служителите на Червения кръст не са особено загрижени за подобряването на начина си на работа.

Дол обявява, че в Червения кръст ще се направят подобрения на стойност 120 млн. долара. Ще започне да се води архив за дейностите на Отдела за биомедицински услуги, ще се подобри и обучението на персонала, който се занимава с кръвните изследвания. Преустройството на кръвните банки на Червения кръст струва много повече – сумата нараства до 287 милиона долара. Въпреки това промените не се правят с нужната бързина. През 1993 г. Американската администрация по храните и лекарствата завежда дело срещу Червения кръст, за да го принуди да реформира работата си по-бързо.

Организацията се споразумява с институцията. Следва съдебно нареждане, което очертава какво трябва да се направи, за да се подобри ситуацията. Червеният кръст харчи около 180 милиона долара за нови компютърни системи, построяват се осем регионални лаборатории за изследване на кръвта. Дейността на организацията се централизира. Цената на тези промени коства на Отдела за биомедицински услуги огромни разходи. Към края на 90-те години той е с дългове за около 300 милиона долара.

През този период Червеният кръст е почти на финала на скъпоструващото преструктуриране на Отдела за биомедицински услуги. Подразделението, действало допреди 1993 година като поредица от автономни регионални центрове за кръвопреливане, става стройна централизирана организация. Статия в списание "Modern Healthcare" ("Модерно здравеопазване") от 22 юни 1998 г. разказва, че институцията: "изглежда по-скоро като фармацевтична компания". Червеният кръст преразпределя работата в своите кръвни банки и подобрява безопасността на своите продукти.

Тъй като промяната има висока цена, организацията трябва да реагира бързо и да се възстанови от загубите. До 1998 г. Червения кръст притежава около 46% от пазарния дял в страната за доставките на кръв. Този процент се равнява на почти половината от цялата индустрия, оценена на около 2 млрд. долара. Организацията дава обещание допълнително да увеличи пазарния си дял. За следващите три години процентът трябва да скочи до 65 (това са цели 19%, които да се наваксат).  През 1995 г. Отделът за биомедицински услуги реализира печалба от 937 млн. долара, но има дългове за 113 млн. За 1997 г. приходите са оценени на 1,1 милиарда долара, но дефицит все още има. Червеният кръст започва кампания (в условията на осезаема конкуренция) по завземането на пазари, традиционно обслужвани от други компании. Главният му конкурент работи чрез мрежа от обществени кръвни банки, които са под опеката на "Американските кръвни центрове" ("America's Blood Centers" – "ABC"). Кръвните банки функционират като виртуални местни монополи още от 70-те години на ХХ век. Съгласно тези условия или Червеният кръст, или клиниките на "ABC", или болничните кръвни банки следва да обслужват определените общности.

В средата на 90-те години Червеният кръст започва да се премества в градове, в които допреди това, няма местни представителства (например в Канзас Сити, Далас и Финикс). С тази стратегия си осигурява съвсем малък пазарен дял (от около 5% в Канзас Сити, реализирани в рамките на две години от навлизането на този пазар). В условията на конкуренция хуманитарната организация променя начина, по който се търгуват кръвните й продукти. Някои лекари и болници установяват, че новите условия водят до намаляване на цените, но други се безпокоят, че организациите, които се съревновават за повече донори в крайна сметка плашат кръводарителите.

Новите взаимоотношения между Червения кръст и неговите конкуренти стават толкова тежки и неприятни, че професионалната комуникация се осъществява само чрез специално назначен посредник, който подпомага воденето на цивилизован диалог между отделните страни. Ръководителите от бранша създават работна група, наречена "Blood Forum". Те се надяват да се създадат правила, които да им позволят да се конкурират, без да се губи добрият тон. Но нивата на враждебност и неразбирателство са толкова високи, че служител на ABC, цитиран от "Modern Healthcare" (в броя на списанието от 22 юни 1998 г.), твърди, че "Кръвният форум" е еквивалентен на "... поставянето на араби и израелци в една и съща стая".

Освен проблемите с Отдела за биомедицински услуги, Червеният кръст продължава да се стреми да реагира навременно и адекватно на множеството природни бедствия в САЩ през 90-те години. Наводненията в Средния Запад през 1993 г. водят до една от най-мащабните акции на организацията по оказването на помощ за пострадалите. Включват се над 20 000 работници, които се опиват да се справят с щетите, нанесени от водната. Най-скъпата операция на Червения кръст за подпомагането на потърпевшите от бедствия е само пет години по-късно (ураганът Джордж през 1998 г. струва над 100 милиона долара на организацията).

Елизабет Дол напуска Американския червен кръст през 1999 г., за да се кандидатира за президент на САЩ. Наследницата на нейния пост - Бернадин Хейли - е първата лекарка, която ръководи организацията. Доктор Хейли е директор на Националния здравен институт, лектор е в университета "Джон Хопкинс", кандидатствала е за административна длъжност в Сената.

Заемайки се управлението на Червения кръст, лекарката трябва да намери начин да се справи с продължаващите фискални и регулаторни проблеми на организацията. Тя иска да намали административните позиции, за да ограничи разходите и да подобри управлението. Има желание организацията да харчи повече средства за изследвания и развитие.

В края на 2000 г. "FDA" отново съобщава, че Червеният кръст не е направил достатъчно, за да гарантира безопасността на кръвните си продукти, а д-р Хейли заема 100 млн. долара, предназначени за финансиране на нови подобрения. Този път администрацията действа по-агресивно, отколкото в миналото. Иска да й бъде позволено да наложи глоба на Червения кръст, защото според нея хуманитарната организация не спазва условията на нареждането от 1985 г. Доктор Хейли твърди, че е учудена от сериозността на обвиненията на "FDA", тъй като от хуманитарната организация се очаква, че вече е направила дстатъчно драстични подобрения в работата си с кръвните продукти след 1993 г. Лекарката трябва да се изправи и пред проблема с отношенията с конкуренцията. През 2001 г. организацията "California blood bank" ("Калифорнийска кръвна банка") завежда дело за недобросъвестна (нелоялна) конкуренция срещу Червения кръст, твърдейки, че той изкуствено намалява цените си в своите региони, за да накара другите кръвни банки да фалират.

Изглежда, че на прага на ХХI век милосърдието е изправено пред същите трудности и предизвикателства, които спъват организацията още през 80-те години на ХХ век.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на американския червен кръст