Клара Бъртън – от сестринските грижи на бойното поле до създаването на Червения кръст в САЩ през 19 век

От 1882г.

Клара Бъртън е американска медицинска сестра. Тя е известен борец за изкореняването на една от сериозните хуманитарни кризи в САЩ – тази от времето на Гражданската война. Нещо повече, сестра Бъртън е сред здравните работници, които най-добре си спомнят за организирането и създаването на Американския Червен кръст.

След избухването на Гражданската война медицинската сестра (независимо от другите организации) снабдява войниците с храна, медицинска грижа и продукти от първа необходимост. Смелата Клара Бъртън е готова да рискува дори собствената си безопасност, доставяйки продуктите на фронтовата линия. Когато войната свършва, тя помага с разпознаването на хилядите изчезнали войници, включително с това на загиналите затворници, излежаващи присъдите си в "Андерсънвил", щата Джорджия. Сестра Бъртън лобира за САЩ пред Международния комитет на Червения кръст, а по-късно е назначена за президент на американския клон на международната организация през 1881 г. Американката продължава хуманитарната си работа до 1912 г.

Бъртън е родена в Масачузетс и работи за кратко като учител. Тя става чиновник в президентството през 1854 г., но губи работата си, когато демократите печелят Овалния кабинет през 1856 г.

На практика, избухването на Гражданската война е събитието, накарало сестра Бъртън да прозре колко голяма е необходимостта от ефективна и функционираща организация, включваща се активно в разпространението на храна и медицински материали за войските. Бартън вярва, че мрежата трябва да бъде освободена от заплетените пипала на бюрокрацията, хванали в здрава хватка Военното министерство и Санитарната комисия на САЩ. Работата й по набирането и разпространението на консумативи и сестринските грижи за ранените е изнурителна и безкрайна. Веднъж тя се оплаква на приятел: "Не мога да ти кажа колко пъти се преместихме с цялото ми семейство (има предвид армията) и с хилядите ранени, защото сме получили поредната бележка, че разполагаме само с 30 минути, за да го сторим."

Въпреки всичко, усилията й са високо оценени и незаменими, особено при битките в Антиетам и Фредериксбърг. В края на войната сестра Бъртън създава специален офис, където тя и нейни колеги да се заемат с нелеката задача по идентифицирането на военнопленниците, липсващите войници и загиналите, погребани в безименни гробове. Логично, напрежението в работата оставя жесток отпечатък по здравето на медицинската сестра. Личният й лекар през 1869 й нарежда да замине за Европа, за да си почине и да се лекува.

Докато е в чужбина, Бъртън влиза в контакт с Международния комитет на Червения кръст. Тя участва в спасителните операции по време на Френско-пруската война през 1870-1871, но е принудена временно да се оттегли, защото крехкото й здраве съвсем се влошава през 1872 година. След като се възстановява, тя провежда кампания за създаването на американски клон на Червения кръст, въпреки че правителството й оказва съпротива, произтичаща от опасенията за евентуалните последствия от чуждестранното присъствие. Сенатът, след години на лобиране, най-накрая ратифицира Женевската конвенция през 1882 г., създавайки Американската асоциация на Червения кръст. Бартън става неин презедент.

Вътрешната й програма е впечатляваща. Червеният кръст е предвижда помощ за Джонстаун, Пенсилвания, пострадал от наводнение през 1889 г., както и за грижи за пострадалите от ураганите край морските острови по югоизточното крайбрежие през 1893 г. Американската организация се включва и към международните подразделения на Червения кръст, за да се съберат средства за справяне с глада в Русия от 1892 г. и Армения през 1896 г.

На възраст от седемдесет и седем, сестра Бъртън се отличава отново, този път в Куба (по време на Испано-американския конфликт). Но нейното присъствие на бойното поле поставя методите й под въпрос и разширява разрива между националния Червен кръст и местните му подразделения. Бъртън не желае да поеме отговорност, а неспособността й да го направи се превръща в петно в редиците на Червения кръст в САЩ. Липсата на гъвкавост и дипломация в поведението принуждава медицинската сестра подава оставка през 1904 г. в организацията, която основава и организира. Въпреки всичко, Бъртън остава активна и работи до смъртта си на преклонните деветдесет и една години. Нейната енергия и ангажимент към хуманитарни каузи в продължение на четиридесет години превръща името на сестра Бъртън в символ на благотворителната саможертва.

По статията работи: Виктория Милова