Работа на Американския червен кръст до средата на ХХ век

От 1950г.

През 1905 г. Харта на Конгреса в САЩ възобновява работата на Американския червен кръст. Документът го превръща в полуправителствена агенция. Някои от управителите в организацията са назначени лично от президента на Съединените щати.

През този период Червеният кръст разработва своя програма, наречена "Мирни времена". Тя диктува ролята на организацията в периодите, когато нито има войни, нито природни бедствия, които да заплашват начина на живот на американците. Стартират обучения за оказване на първа помощ, провеждат се курсове за проверка на безопасността на водата. До 1917 г. Червеният кръст създава 267 дружества в Съединените щати.

Организацията проявява изключителна активност по време на Първата световна война. Милиони доброволци вземат участие, помагайки с труда си (шият се и се плетат дрехи, сгъват се превръзки, опаковат се храни и консумативи). Червеният кръст изпраща хиляди медицински сестри и шофьори на линейки, събират се милиони долари от дарения. След края на войната, обаче, организацията търпи критики. Твърди се, че постъпилите средства се управляват недобросъвестно, а Червеният кръст поема задължения, които са отговорност на правителството.  

Организацията преотстъпва своята мисия през 1922 г., посвещавайки се на военното благосъстояние и грижите за пострадалите от природни бедствия. Популяризирането на ползите от доброто обществено здраве е третата област, в която работи организацията.

Американският червен кръст декларира намерението си да не дублира работата си с тази на други институции. През 20-те и 30-те години на ХХ век нараства броя на желаещите да се включат към хуманитарната организация. До 1941 г. общият брой на членовете на Американския Червен кръст се увеличава и достига до над девет милиона души. По време на Втората световна война доброволците стават още повече. За участник в организацията е считан всеки, който дари пари. През 1945 г. Червеният кръст има над 36,6 милиона членове, което е повече от 25 процента от населението на САЩ. Групата има близо 4000 служители, а по време на Втората световна война организацията събира повече от 666,5 милиона долара.

Възход на кръвните банки

Червеният кръст започва да работи с кръвните банки през 1937 г. През 1940 г. стартира проектът "Плазма за Великобритания". Той се занимава с доставката на кръв за английските войници. Тогава е проведена и първата масова кампания по кръводаряване и производство на кръвни продукти.

Кампанията е под зоркия контрол на пионера в работата с тези медицински институции - д-р Чарлз Дрю. Медикът, от афроамерикански произход, е откривател на технологията за съхранение на животоспасяващата червена течност. Американската армия иска от Червения кръст да осигурява редовни доставки на кръв за преливане на ранените на бойното поле, когато Съединените щати се включват във Втората световна война.

Доктор Дрю управлява програмата на Червения кръст в продължение на осем месеца, но подава оставка. Медикът е разгневен, защото организацията изпълнява исканията на военните кръвта на бели и цветнокожи да се отделя. Червеният кръст продължава расовото разделение на червената течност до 1950 г. През Втората световна война организацията организира кампания, в която се включват 6 милиона донори. Работата с кръвните банки става един от основните приоритети на Червения кръст през следващите 50 години.

През 1948 г. организацията създава Национална програма по кръводаряване, за да отговори на нарасналите нужди на болниците. Червената течност се събира от местните дружества, обработва се в 28-те регионални медицински центрове. През следващите десетилетия изследователите на "Червения кръст" стават пионери в технологиите за обработка и съхранение на кръвта. Изследовател на организацията открива как да я третира с агент, предотвратяващ образуването на тромби, а негови колеги създават начин за допълнителната обработка кръвосъсирващото вещество. Това откритие подпомага преливането на червената животоспасяваща течност на хора, страдащи от хемофилия.

Дарената на Червения кръст кръв първоначално се дава безплатно на болниците, но през 50-те години на миналия век започват да се събират такси, за да се възстановят направените разходи. До края на 70-те години Червеният кръст съхранява около половината от кръвните запаси в САЩ. Организацията продължава да поддържа това количество. Продажбата на кръвни продукти възлиза на около половината от приходите й, а Червеният кръст осигурява малко повече от половината от животоспасяващата червена течност, ползвана в Съединените щати.

Червеният кръст продължава да се грижи за здравето и благосъстоянието на войниците, участвали в Корейската война. Освен с управлението на кръвните банки, организацията оказва помощ на пострадалите при бедствия. Всяка година Червеният кръст отделя определена сума от своя бюджет, за да се поемат разходите за оказване на помощ при бедствия. Допълнителни суми се влагат в резервен фонд. След това, в случаите на крайна необходимост (например при особено опустошително бедствия), организацията пренасочва средства, за да помогне. Последователните природни бедствия често заплашват финансовата стабилност на организацията. В САЩ такива събития има през 1955, 1956 и 1957 г. Те изразходват почти изцяло резервите й. Организират се допълнителни кампании за набиране на средства, за да бъдат компенсирани загубите.

Едва след 1989 година Американският червен кръст позволява на дарителите да посочат къде искат да се пренасочват парите им (например те може да постъпят за оказване на грижата за пострадалите при конкретен инцидент). Тази стъпка премахва обвиненията, повдигани още по времето, когато организацията се управлява от Клара Бартън (през 1903 година). Тогава се твърди, че парите, вложени за определена кауза, може да се окажат изразходени за друга.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на американския червен кръст