Как е създаден Червения кръст

От 1862г. до 1864г.

Историята на Червения кръст започва с кървава битка. Става въпрос за сражението край Солферино, което е част от Войната за обединение на Италия. През 1859-та година обединените френски и италиански войски се изправят срещу армията на Австрийската империя. От една страна романските съюзници искат да прекратят германското влияние в региона, а австрийците се борят за запазване на контрол в северните части на Апенинския полуостров. В резултата на това на фронта излизат стотици хиляди войници. След няколко часа сражения двете армии се оттеглят, но след тях на полето остават над 30 000 ранени.

Френските лекари нямат възможността да помогнат на всички пострадали, затова голяма част от противниковите войници остават да лежат в калта. Именно тази гледка заварва пътуващият през района швейцарец Анри Дюнан. Той е заможен предприемач, който става известен с множеството си благотворителни кампании в родния с град - Женева. Филантропът остава потресен от кървавата реалност и решава да направи всичко по силите си, за да спаси максимално много ранени.

Дюнан организира селяните от съседните села да носят храна и вода на всички пострадали, както и да почистват техните рани. Също така се свързва с френската армия и успява да убеди главнокомандващите да пуснат пленените австрийски лекари, които да помагат в импровизираните общи лазарети. Под командването на швейцареца всички свидетели на ужасите успяват да загърбят временно своя шовинизъм и да се притекат на помощ на хилядите жертви на войната.

Три години след битката при Солферино Анри Дюнан започва първи действия, за да осъществи новия си план. Той има за цел да създаде доброволческа организация, която да се грижи за пострадалите след битка, без да обръща внимание на чин, пол, националност или религия. Още в самото начало предприемачът достига до извода, че ако иска мечтата му да се сбъдне, трябва да привлече към каузата си големите европейски държави. Затова той създава добре обмислен план за работа на бъдещата организация и я разпраща до всички важни политически фигури на Стария континент.

Клаузите от този първи очерк са няколко: да се създаде доброволческа бригада от цивилни, която да се грижи за ранените след битка, както и да се осигури нейната неприкосновеност и безопасност преди, по време, и след сражението.

Идеята на Анри Дюнан привлича вниманието на политическия елит и още следващата година в Женева е създаден специален петчленен комитет, който да обмисли идеите на предприемача. През октомври 1863 в швейцарския град пристигат делегати от Австрия, Франция, Великобритания, Италия, Холандия, Прусия, Русия, Испания и Швеция. Всички те единодушно одобряват взетите от комитета решения и поставят началото на организацията Червен кръст.

Символът е избран заради сходството му с швейцарския флаг, който е бял кръст на червен фон. С годините емблемата се възприема по целия свят, освен в мюсюлманските страни. Там емблемата е сменена с червен полумесец.

Едно от първите постижения на Червения кръст, засягащо целия свят, е създаването на Женевската конвенция. Документът има за цел да гарантира правата на ранените в битка и военнопленниците. Законът е ратифициран от всички европейски държави, както и от Мексико, Бразилия и САЩ. Инициативата за подобна конвенция е на самия Дюнан и слага началото на политическата дейност на Червения кръст.

За съжаление швейцарецът скоро губи влиянието си в новосъздадената организация. Причина за това е враждата му с един от членовете на петчленното ръководство - Густав Моание. Моание намира своя колега за романтик и мечтател, който не може да създаде реалистична насока за действие на Червения кръст.

По ирония на съдбата Дюнан занемарява ръководството на личния си бизнес и скоро фалира. Густав Моание го обявява за непригоден за лидер и скоро основателят е отстранен от организацията, както и от нейното ръководство. Анри Дюнан прекарва остатъка от живота си като посредствен търговец, който се мести от град в град. Макар да получава Нобелова награда за мир през 1901-ва година, той никога не излиза от икономическата дупка, в която е затънал, и умира в старчески дом в Швейцария през 1910-та.

За разлика от създателя си, Червеният кръст се развива непрестанно. Скоро са създадени учрежденията Кралски червен кръст във Великобритания и Американски червен кръст в САЩ. През Първата световна война организацията се разраства неимоверно, а управляващият я комитет печели Нобеловата награда за мир през 1917-та година. Днес в Червеният кръст служат над 90 милиона доброволци от цял цвят.

Редактор: Георги Динев