Древноегипетски здравеносни божества и писмени трудове от около 2600 г. пр.Хр.

От -2600г.

Един от най-почитаните древноегипетски богове е Озирис – покровителят на ерудицията, знанието и подземния свят. Негов добър приятел бил Тот,  покровителстващ науките и изкуствата. Той изпълнявал ролята на писар на останалите древноегипетски божества. Тот бил посветен  в цялата божествена мъдрост, а по този причина той имал възможността да я споделя със смъртните египтяни.  

Легенда разказва, че някъде около 2700 години преди раждането на Христос, Тот разговарял с жрец-лечител. Той споделил на смъртния цялата мъдрост на боговете. Така жрецът усвоил в съвършенство науките математика, химия, инженерство, архитектура, медицина, чуждоземски езици. Тот го посветил в  тайнството на религиозните практики, разказал му за естеството на законите. Египетското божество, покровителстващо науките обучило лечителя-жрец как да чете и пише, дал му указания как се изсичат думите върху стълбове и камък.

Легендата твърди, че след срещата си с Тот, лечителят мъдро ползвал цялата медицинска мъдрост, която му била предадена. Той, от своя страна, я е разпространил в колекция от 42 книги, които жреците наричали "свещените книги." Дали в легендата почиват доказуеми исторически факти, не може да се потвърди. Неоспорим е фактът, че археолози са открили някои части от тези свещени книги.  

Знанието, съхранено в тези древноегипетски медицински документи определено е ценено не само от жителите на Страната на фараоните, но и древните гърци и римляните. След като гърците съпоставили образа на Тот с този на Хермес Трисмегист, лечебните книги започнали да се наричат Херметичнии текстове. (пример за подобен синкретизъм сред древните римляни е този с Хермес и Меркурий).

Медицинският историк Пиер-Виктор Реноар е изказал мнението си, че никой не знае със сигурност кога е живял авторът на свещените книги, нито дали той е бил отделен човек, или събирателен образ на авторите на труда. Не е изключена и възможността всички произведения в областта на религията и науката просто да са се посвещавали на Тот, а именно по тази причина те са носили неговия знак или подпис. Според Реноар тази стратегия не била самоцелна, това била хитра практика на древноегипетските жреци-лечители, която се стремяла да нарочно „обезличи” мъдростта, която не трябвало да бъде индивидуализирана.

Така че, докато някои смятат, че Тот сам е писал свещените медицински книги, други твърдят, че техният автор е Имхотеп - най-известната древноегипетска личност, която не била от царско потекло. Той е бил известен писар, архитект, лекар и главен съветник фараона Джосер, който е живял около 2650-2600 г. пр. Хр. Имхотеп бил толкова известен, а легендите за него толкова големи, че той бил считан за богоравен, що се касало за лечебното изкуство. Така че, може би има смисъл в твърдението, че той е станал най-известният жрец-лечител, ползвал мъдростта на Тот.

Историците изказвали контрастни мнения, базирани на непълна информация, относно това кой е бил жрецът, написал свещените книги. Някои твърдят, че се касае за един-единствен автор, чиито трудове са допълвани от различни жреци в продължение на много години. За съжаление тези догадки няма как да се докажат, те могат единствено да доведат да още теории.