Епидемиите от холера в Белфаст през 19-ти век

От 1832г.

През февруари 1832 година, в полунощ, 34-годишният бъчвар Бърнард Мърта се почувствал изключително зле в дома си в Белфаст, разположен на тясна уличка в близост до река Лейган. Описван като човек с добри хигиенни навици, в продължение на три дни преди това той страдал от диария, но не се оплакал от други симптоми. В злочестната вечер, както обикновено, Бърнард ял овесена каша и мляко. В полунощ обаче състоянието му рязко се влошило и било придружено от болки в корема и повръщане. На сутринта болният бил прегледан от ирландския хирург д-р МакБърней, който го открил в състояние на пълно изтощение и колапс, силно измръзнал и без осезаем пулс, измерван на китката. МакБърней му дал синап срещу повръщането и в средата на деня пациентът сякаш за малко се почувствал с една идея по-добре… но за кратко. Мърта починал същата вечер в периода между седем и осем часа, след деветнадесет часа боледуване.

Така, Бърнард станал известен в историята на медицината като първата жертва на азиатска холера в Северна Ирландия – тогава въпросното заболяване, идващо от Изтока, се смятало за ново, ала в действителност болестта била непозната само на Запад. Инфекцията, прочула се със своята бързина на разпространение, сила и високи нива на смъртност, била ендемична в Индия преди да бъде разпространена в Азия след 1817 година и в Европа - след 1829 година. Основните симптоми на състоянието били именно: силно повръщане и диария, придружени от агонизиращи стомашни и мускулни спазми, отслабен пулс, ниска температура, както и от синкаво оцветяване на ноктите и кожата. Причинителят на изброените неприятности била бактерията Vibrio cholerae, най-често разпространяваща се чрез замърсена с екскременти на болни от холера питейна вода. Имайки предвид факта, че през 19-ти век ирландските градове не можели да се похвалят с кой знае какви санитарни практики, нито с високо ниво на развитие на канализационната система, може сами да предположите, че щетите от инфекцията съвсем не били безобидни. В периода между 1832г. и 1833г. приблизително около 40% от заразените умирали, а в някои ирландки региони смъртността достигала дори до 76%. При втората "атака" на холерата по-късно нивата на смъртност били дори по-високи, а болестта откривала бързо своите жертви в страна, която към разглеждания период върлували глад и бедност.

Интересното е, че, за разлика от други населени места, като Дъблин и Корк, Белфаст се "справил" много добре със страшното предизвикателство – с отчетени само 16% процента смъртност при първата епидемия.

През деветнадесети век това бил един предимно индустриален и завидно проспериращ град. Въпреки че индустриализацията безспорно създала много възможности за просперитет, тя довела и до редица социални проблеми, най-вече – в предоставянето на жилища, в осигуряването на адекватни водоснабдяване и канализация. Все пак, когато холерата се "настанила" в Белфаст, жителите му демонстрирали изключително добра подготовка да се справят с нея. Макар и набързо, била създадена специална комисия по здравеопазването, инициирана от полицаите комисари. Заработила и систематична програма за почистване на улиците, на варосване и на дезинфекциране на домовете. В подземните етажи на белфастката болница "Фийвър" врати отворила временна медицинска институция, с възможности за настаняване, начело на която застанал доктор Хенри МакКормак. В работата си МакКормак съчетавал политика на стриктна изолация с разнообразни лечения, включващи кръвопускане и употреба на желязо, опиати и разредена сярна киселина. Макар че смъртността в холерния център била по-висока (22%) от останалата част на града, изглежда, че тук не е имало такова противопоставяне на идеята в лечебните заведения да се третират болни от холера, както е било на много места в Ирландия. /За предпочитане било заразените да се изолират далече от медицинските центрове, заради от страха от разпространение на заразата/. Равносметката: до края на първата епидемия в Белфаст от холера загинали над 400 души.

Когато през 1848 година избухнала втора епидемия, подходът и готовността за "война" с нежеланата гостенка практически не били по-различни. Този път обаче, въпреки всички навременно взети мерки, болестта взела много повече жертви. Макар че в разглеждания период градът разполагал вече с две болници с възможност за прием на заразени от холера, управата на тези болнични заведения решително отказвала да ги приеме – особено бедните измежду тях. Дали било от предразсъдък или от страх… историята мълчи. Статистиката обаче говори, че до края на епидемията от общо 3,538 случая 1,163 завършили с фатален край. И все пак нивата на смъртност в Белфаст /33%/ все още били по-ниски, в сравнение с други ирландски градове.

Взимайки си нужните поуки от преживяваното предизвикателство, управата на града променила стратегията си при поредното завръщане на болестта в Белфаст през 1853 година, както и през 1866 година. Резултатът: нивата на смъртност били незначителни.

В заключение можем да кажем, че жителите и управата на Белфаст се е представили отлично в борбата със страшната болест и ограничили максимално нейните, иначе – опустошителни, размери.

Статията е част от историята на:

• История на холерата