Защо Иван Павлов избира кучета, за да провежда опитите си от 1894 до 1897 година?

Защо руският физиолог Иван Павлов прави емблематичните си опити с кучета, а не с някакви други животни? Първо, на него му трябват бозайници, за да имат сходна с човешката храносмилателна система. Второ, животните трябва да се намират сравнително лесно и да са на ниска цена. Павлов установява, че зайците умират доста по-често след операция, а прасетата са "твърде нервни и чувствителни за физиологични опити, при които е нужно да са кротки". В същото време той никак не харесва котките, които веднъж нарича "шумни и злобни животни". От друга страна, говори за кучето като за идеалния партньор на експериментатора: "С болка трябва да призная, че заради голямото си умствено развитие, най-доброто домашно животно често става жертва на физиологични експерименти. По време на хроничните опити, когато животното, вече възстановило се след операцията, е обект на продължителни наблюдения, кучето е незаменимо, а освен това то е извънредно трогателно. То е почти участник в опитите, провеждани върху него самото, като силно помага за успеха на изследванията със своето разбиране и послушание."

През лабораторията на Павлов минават стотици кучета, но няма никакво съмнение кое му е най-любимото – мелезът между сетер и коли, наречен от лаборантите Дружок (в превод – "приятелче". Дружок получава името си, след като единствен оцелява след особено важна и сложна операция – направен му е "малък изолиран стомах", което за пръв път през 1894 година позволява на Павлов и неговите сътрудници да изследват подробности за процеса на храносмилане в стомаха.

Защо не могат да проучат процеса чрез фистула и есофаготомия? Ако на кучето се направи стомашна фистула и то поеме храна, навън ще потече смес от стомашен сок и храна.Храната не може да се отдели от тази смес така, че да се измери точно. Ако на кучето му се направи стомашна фистула и есофаготомия, храната всъщност няма да достига до стомаха. Такива кучета са много полезни, когато трябва да се докаже важното значение на апетита, но не могат да помогнат на Павлов да разкрие какво става действително, когато храната попадне в стомаха.

За трите години от 1894 до 1897 Иван Павлов и сътрудниците му дават на Дружок различни видове храна и събират стомашния сок на кучето, който се отделя след всяко хранене от „изолирания стомах”, направен от руския физиолог. Те измерват количеството и силата на стомашния сок след всяко хранене.  Отделният експеримент отделя от 8 до 10 часа – от момента, в който дават на кучето да яде, докато от фистулата спре да капе стомашен сок. През повечето време лаборантът трябва да чака търпеливо и да събира капчиците стомашен сок. Важно е докато върши това, човекът да стои мирно и да не издава никакъв звук. Шумът или движението биха развълнували кучето, което би повлияло на неговото настроение и апетит, а това може да промени резултатите от опита. Много пъти смущенията не могат да се избегнат – тогава Павлов и сътрудниците му трябва да преценят дали промяната в настроението на Дружок е повлияла на експеримента  по някакъв начин. След като Павлов достига до определени заключения от опитите с Дружок, те се проверяват отново върху друго куче, наречено Султан.

Основните предпоставки за научния успех при опитите с кучета на Иван Павлов са правилният избор на конкретни обекти на изследванията, способността да планира опити, които следва да дадат отговори на ключови за физиологията въпроси, голяма вещина в хирургията, нови методики и използване на променени по хирургичен път животни и добре оборудвана лаборатория с много сътрудници, които да му помогнат.

Статията е част от историята на:

• История на Иван Петрович Павлов