Иван Павлов като мизерстващ учен в Санкт Петербург през 1871 година
От 1871г.
Руският град Санкт Петербург бил замислен да се превърне в своеобразно средище на западната култура в Русия. Градът бил "прозорецът" на Петър Велики към Запада, новата столица на Русия и седалище на неговата нова Академия на науките. Като знак за посоката, в която трябвало да поеме Русия, той заставил дворяните да си отрежат традиционните бради и да му се явяват в двореца само гладко избръснати и облечени, според модата на Запада.
Ето защо Санкт Петербург се превърнал във всепризнат център на руската интелигенция и особено на научната общност. Срещу царския Зимен дворец, на отсрещния бряг на Нева, в съседство с Академията на науките е разположен Санкт Петербургският университет, целта на пътешествието, по което поел Иван Павлов като студент. В научния факултет на университета работели много от водещите руски учени като химика Дмитрий Менделеев (създателят на Периодичната таблица на елементите), „бащата на руската ботаника” Андрей Бекетов и физиолога Иван Сеченов. „По онова време – спомня си по-късно Иван Павлов – факултетът беше във великолепно състояние- Имахме плеяда професори с огромен авторитет и талант”. Ентусиазиран, без съмнение, с идеите на Люис и Сеченов, Павлов избрал за своя специалност физиология на животните по типичния за него маниер започнал учението си с огромно желание и енергия.
За съжаление животът не бил особено лек както за Павлов, така и за Никалой Бистров (той е негов добър приятел, съквартирант и съученик от семинарията), който също е влязъл в университета. Те се издържали само с малки стипендии, които получавали и се опитвали да се справят с различната среда и университетските занятия. Бистров изживял психическо разстройство и се завърнал в родния си град Рязан. През април 1871 година, в края на първата година от следването си, Иван Павлов също имал проблеми със здравето си. Диагнозата му била ”нервно изтощение” и в средата на май той се прибрал в Рязан, без да е положил изпитите, за да се запише във втори курс.
През лятото се съвзел и в края на август се върнал в Санкт Петербург заено с по-малкия си брат Дмитрий. В Рязан Дмитрий постоянно се грижел за Иван. В столицата момчето продължило да помага на брат си. Дмитрий също постъпил в университета, където следвал при знаменития Менделеев. Той бил дружелюбно и очарователно момче и скоро квартирата на Павлов се превърнала в удобно средище за Ивановите и неговите собствени приятели.
Тогава вече Иван Павлов с лекота си взимал изпитите от първи курс и посвещавал цялото си време на новия си кръжок и на занятията си в университета. И да се е надявал, че ще учи при Сеченов, е бил разочарован. Известният физиолог е напуснал, защото се е скарал с университетските власти.
Статията е част от историята на:
Продукти свързани със СТАТИЯТА
КРАТКА ИСТОРИЯ НА РУСИЯ - МАРК ГАЛЕОТИ - СИЕЛА
ИЗМАМАТА САН СТЕФАНО - ИВО ИНДЖЕВ - СИЕЛА
ЛИКВИДИРАНЕТО НА РУСИЯ - НИКОЛАЙ СТАРИКОВ - ХЕРМЕС
ПОЛИТИКО - ИСТОРИЧЕСКИ ПОЛЕМИКИ - КАЛИН ЯНАКИЕВ - ХЕРМЕС
ТАЙНИТЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА - ЛОРЪНС РИЙС - СИЕЛА
НЕ НА ВОЙНАТА - МАРИНА ОВСЯННИКОВА - ХЕРМЕС
Библиография
1. Даниел Тоудес, "Иван Павлов - старейшината на световната физиология", изд. "Рива", 2008 година
СТАТИЯТА е свързана към
- Колко добре познавате руската кухня?
- Перорално приложение на медикаментите
- 15 от най-необичайните училища в света – I част
- Знахарско лечение, описано от българския оперен певец Михаил Люцканов
- Защо хан Крум вдига наздравица с черепа на Никифор
- Суеверия за бременните и раждането, свързани с медицинската история
- Кога и как „Западната болест“ СПИН нахлува в СССР
- ЦПО към "УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - РУСЕ" АД
- Лекари през Възраждането, станали част от историята на българската медицина, 1 част
- 10 причини, поради които образователната система във Финландия е най-добрата в света
Коментари към Иван Павлов като мизерстващ учен в Санкт Петербург през 1871 година