Източници за лекарства в първата половина от XIX век

От 1817г.

Независимо от факта, че реформите на Петър I ускорили развитието на химическата промишленост в Русия, аптечните лаборатории си останали единствените места, където производството на лекарства било разрешено. Само аптеките имали право да приготвят лекарства, включващи амоняк, киселини, соли, масла, алкохоли и всички галенови препарати (растителни лекарства). Липсата на достатъчни лекарствени количества, предназначени за нарастващите нужни на руските пациенти принудили властите да внасят много лекарства от чужбина. В Русия постъпвали най-вече различни тропически растения (семена, корени, билки, цветя), екзотични смоли, ароматни и парфюмерийни продукти и лекарства като камфор, терпентин, боракс, сяра, патина, кохинил, стипца, медни руди, железни руди.

Според професор П. Лукянов, химическата промишленост в Русия по това време се развивала по-бързо от други индустрии. Така, през 1805 г. в Русия е имало 37 завода, произвеждащи около 710 тона поташ и нишесте. В началото на ХIХ век, страната е получавало годишно около 50 тона амониев нитрат, 10 тона сяра, димяща сярна киселина, азотна и сярна киселини (около 13 тона). През 1804 фабриките в Москва и Санкт Петербург произвеждали амоняк, някои соли, спирт и масла.

Инвазията на Наполеон през 1812 г. неколкократно забавила растежа на индустрията, но през 1816-1817 броя на химически предприятия се увеличил. В аптеките започнали да постъпват и местни продукти: стипца, оловна захар (оловен ацетат), меден сулфат, оцетна киселина, оксалова киселина, винена киселина, сода, глауберова сол, минерална киселина, патина, калиев цианид, цинк сулфат, терпентин, колофон.

През първата половина на ХIХ век, Русия започнала да развива оживена търговия с определени фармацевтични продукти с различни европейски страни, но вносът превишавал износа за Русия с около 5 пъти. Като внос към Русия пристигали предимно органични лекарства, под формата на суровинни съединения (алкалоиди, гликозиди и т.н.).