Инхалатори за самостоятелна употреба, ползвани от 1900 до 1920 година

От 1900г.

Инхалаторите за самостоятелна употреба позволявали на пациентите да приемат лекарства, включително и анестетици. От 18-ти век инхалаторите са били използвани, за да облекчават състоянието на пациентите, съпровождащо протичането на настинки, главоболие и астма.

Инхалаторите за самостоятелна употреба били ползвани най-често за облекчаване на родилните болки в началото и средата на 20-ти век. Акушерският инхалатор „Reynold” бил на разположение от 1900 до 1920 година. Той съдържал памучна вата, която се напоявала с хлороформ, непосредствено преди употреба. Тъй като хлороформът се е считал за мощен анестетик, не било нужно да се използва в големи количества.

Върховете на инхалатора за самостоятелна употреба били раздалечени достатъчно един от друг, за да няма как те да заседнат в ноздрите на пациента, което би могло да доведе до предозиране. По-късните модели на инхалаторите за самостоятелно приложение като „Duke Inhaler” и „Abbott Analgizer” започнали да добавят гривна, така че, когато пациентът вече е поел достатъчно анестетик, устройството нямало опасност да се изплъзне от ръката му.

Статията е част от историята на:

• История на инхалаторите, уредите и консумативите за прием на анестетици