Парегорик - опасната му прилика с лауданума и злоупотребата с него
От 1721г.
В миналото опиумният мак е първоизточникът на суровината, от която след това са открити и възникват вещества като опиум, морфин, хероин, кодеин, лауданум, парегорик и много други. Докато първите са наркотици от по-висок клас на опасност, последните два са от по-нисък, но това не означава, че са безобидни и с тях не трябва да се внимава.
Лауданум и неговата употреба
Лауданумът (laudanum) е най-популярен през 18 и 19 в., когато повсеместно е използван за лечение на всякакви заболявания и премахване на болката. Той е съставен от 10% опиум, който се разтваря в алкохол, съдържа алкоиди на морфина и кодеина.
Oпиумната тинктура, както още се нарича лауданума, е една от най-мощните перорални форми на морфин. За съжаление, случайното или умишлено предозирането на организма с тинктурата може да се получи и с единична перорална доза (от 100 и 150 мг морфин) при възрастни хора, който не са свикнали с приема на опиати. Подобно неконтролирано приемане може дори да доведе до смърт.
>>> Лауданум - опиумната тинктура, използвана за лек за всякакви заболявания
Самоубийствата с лауданум не са рядкост за историята на медицината от 19 век. Разумната медицинска преценка налага отпускането на много малки количества опиумна тинктура в бутилки с капкомер или в предварително напълнени спринцовки, за да се намали риска от умишлено или случайно предозиране с лекарството.
Парегорик - "братовчедът" на лауданума
Парегорикът (paregoric) се появява в началото на 18 в., когато професорът по химия в Лайден Якоб Льо Морт (Jacob Le Mort - 1650-1718) съчетава съставките 4% опиум, алкохол, камфор, бензоена киселина, анасоново масло, билки и глицерин. Химикът предвиждал еликсира да помага при астма и затова го нарекъл с термина "парегорик", който произлиза от гръцката дума "успокоявам". Напитката била включена в Лондонската фармакопея през 1721 г.
Дозата за възрастни е 4 мл, приема се винаги орално, а не се инжектира интравенозно или интрамускулно. Препаратът се препоръчвал най-вече за овладяване на тежка диария, също така той намалявал движението на стомашните и чревните мускули. Парегорикът се прилагал в домашни условия и срещу отхрачване, срещу кашлица, дори се използвал за натриване на венците на бебетата, за да намали болката при никненето на зъби.
В началото на 20 в. се налага контрол върху наркотичните вещества в САЩ. През 1914 г. влиза в сила Законът на Харисън, с който се цели овладяването на производството и продажбата им, както и използването им само за професионални и научни цели. Независимо от новите разпоредби, парегорик, лауданум и други представяни като лекарства сиропи и еликсири, съдържащи наркотични вещества, се предлагат в аптеките без рецепта до 70-те години на 20 в.
Опасност от объркване
В Съединените щати опиумната тинктура лауданум съдържа 10 мг (за мл) безводен морфин. От друга страна парегорикът също има подобни свойства. Неслучайно той е познат и като камфорна тинктура от опиум. Лауданумът почти винаги се дозира на капки, докато парегорикът се дозира с чаени или супени лъжици. За да се избегнат възможностите за грешки с потенциално фатален изход, терминът "камфорна тинктура от опиум" не се използва за парегорик, тъй като лесно може да се обърка с опиумна тинктура.
През 2004 г. Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) издава бюлетин за безопасност на пациентите. Неговата цел е да подпомогне въпросите, свързани с опиумната тинктура и парегорика. През 2005 г. етикетите на опиумната тинктура вече упоменават концентрацията на морфина. Институцията алармира фармацевтите и други медицински специалисти за опасностите от объркването на тези лекарства.
Въпреки усилията на FDA, грешките между двата медикамента продължават през годините, понякога със смъртоносни резултати. Институтът по безопасност на лекарствата препоръчва опиумната тинктура да бъде изтеглена от аптечната мрежа, а парегорикът да заеме място в музея на остарелите опиоидни препарати.
Злоупотреба с парегорик в САЩ
В средата на 50-те години на 20 в. в САЩ са регистрирани стотици случаи на злоупотреба с парегорик, която трае няколко години и след това не се повтаря.
Сериозната ситуация се случва в Детройт в периода 1956-1965 г. По това време градът е петият по големина в САЩ, развит индустриален център. Лекари от Медицинския факултет на Държавен университет "Уейн" алармират за увеличаване на случаите, в които парегорикът се използва от зависимите като заместител на по-скъпия и по-труднодостъпен хероин.
Тенденцията започва през 1956 г., когато парегорик все още може да се закупи свободно в аптеките и не е вкаран в списъка с неосвободените вещества, които не могат да се закупят без необходимата рецепта. Предишната година от регистрирани 1267 души, зависими от хероин, нито един от тях не е злоупотребявал с камфорната опиумна тинктура. Но след 1956 г. и особено след 1959 г., се отчита геометрично нарастване на пристрастените към парегорик. В даден момент дори хората, злоупотребяващи с него, са повече в сравнение с тези, които използват хероин. Сериозната и опасна ситуация продължава до 1964 г., когато той е вкаран в списъка с неосвободените наркотици. На следващата година - 1965-а, статистиката показва, че злоупотребата с парегорик е незначителна в Детройт. Интересното е, че в други американски градове не се наблюдава такъв бум на пристрастяване към камфорната опиумна тинктура, броят на хората, които са прибегнали до нея, бил незначителен.
За разлика от оралния прием, който е характерен и препоръчителен за парегорик, зависимите го прилагали инжекционно. Техниката на използване била следната - те го сварявали, отстранявали чрез прецеждане камфора и след това го вкарвали в тялото си посредством инжекция. Нерядко полученият концентрат се смесвал с антихистамина пирибензамин или други лекарства. Комбинацията парегорик-пирибензамин била известна като "синьо кадифе", защото антихистаминът е със синкав цвят. Първоначално започвали от по-малките достъпни вени на краката или ръцете, но след това се насочвали към югуларната вена на шията, защото е по-голяма и лесно откриваема.
Обяснението за този няколкогодишен пик на злоупотребата с парегорик е недостигът на предлагане на хероин, както и по-скъпата цена на последния. Като цяло не се наблюдавало нарастване на пристрастените към наркотици, а нарастване на хероинозависимите, които преминавали към използването на камфорната опиумна тинктура.
Данните показват, че 1 от 7 потребители на парегорик имал инфекциозни усложнения. Лекарите констатирали при зависимите, използващи това вещество, абсцеси на местата на инжектиране, хомоложен серумен хепатит, гноен менингит, септицемия (инфекция на кръвта), септичен артрит, бактериален ендокардит, мозъчен абсцес. Смъртните случаи били предимно при злоупотребяващи с бактериален ендокардит.
Статията е част от историята на:
Коментари към Парегорик - опасната му прилика с лауданума и злоупотребата с него