История на лауданума в медицинската наука

През Викторианската епоха в Европа и Северна Америка лауданумът бил на особена почит - възхваляван и употребяван са всякакви физически и психически заболявания. Той бил използван много често както от артисти, художници и писатели, така и от обикновените хора.

Лауданумът представлява опиумна тинктура с червено-кафяв цвят, съставена от 10% опиум на прах, разтворен в алкохол. В някои случаи алкохолът може да е 25%, в други - 60-90%. Известно е, че опиумът като вещество се извлича от опиумния мак и от него се получава морфин, а морфинът е първоосновата на субстанции като кодеина например.

В миналото лауданумът се е използвал безконтролно, макар на практика изобщо да не е здравословен и да е силно пристрастяващ. Днес той почти не се прилага в медицинската област, заменен е от по-ефективни и по-безопасни опиатни медикаменти. В много редки случаи може да се препоръча и предпише от лекар при продължителна и остра диария, при умерена до силна болка или при новородени, родени от майки наркоманки и страдащи от неонатален абстинентен синдром.

Лауданум е силно пристрастяващ, защото съдържа вещества, които правят човек зависим - морфин, опиум, алкохол и кодеин. От създаването си през 16 в. от Парацелз до 19 в., дори и до началото на 20 в., лауданумът бил използван за здравословни проблеми от типа на сравнително безобидното главоболие до депресия. До началото на 18 в. той е задължителният "медикамент" в чантата на всеки лекар и във всяко домакинство. Предлагал се в магазини, аптеки и свободно се закупувал както кафе или чай. Особено през 19 в. хората много често прибягвали до неговите "услуги" и зависимостта към тинктурата била добре познато явление, но никой не виждал проблем в това. Положението излязло извън контрол до такава степен, че червено-кафявата течност е отговорна за много повече смърт вследствие предозиране, отколкото всяка друга отрова. В Европа, по-конкретно в Обединеното кралство, вестниците редовно отразявали безброй случаи на инциденти, отравяния или опити за самоубийство между 1700 г. и началото на 20 в. Голям процент от хората били засегнати от проблемите, които предизвиква лауданума. Опиумната тинктура била евтина, леснодостъпна, често служела като лесно средство да се сложи край на живота, никоя институция не регулирала нейната употреба. Дори се стига дотам, че десетилетието между 1870-а и 1880 г. ражда нова дума в английския език, с която се описва широкото разпространение на пристрастеността към лауданум - "морфиномания". Тя е вдъхновена от името на гръцкия бог на сънищата Морфей.

През 1868 г. в Обединеното кралство влиза в сила Законът за фармацията, който класифицира опиума като опасен. Започват да се ограничават продажбите му, но тази регулация не обхваща тинктурите, които включват в себе си опиума като съставка и той продължава да е достъпен под тази форма. До края на 19 в. свободно се използват най-различни сиропи дори и за малки деца, а чак до 1920 г. не се изисква рецепта, за да се купи лекарство, съдържащо опиум.

Въздействието на опиумната тинктура върху тялото включва:

• недостиг на въздух;
• сърбеж по кожата;
• неправилно дишане;
• дисфория (постоянно лошо настроение, безпокойство, гняв) и тъга;
• миоза (свиване на зеницата);
• еуфория - тя се предизвиква от свързването на веществото с рецептори на мозъка и от освобождаването на голямо количество допамин.
• Запек - лауданумът спомага за потискането на диарията, затова висока доза от него може да доведе до неприятното състояние.
• Респираторна депресия - може да се провокира от високия процент алкохол, съдържащ се в тинктурата.
• Физическа зависимост - продължителното му използване води до пристрастяване и когато се спре употребата му, се появяват симптоми на отнемане и абстиненция.

Статията е част от историята на:

• История на наркотичните средства в медицината