История на Болницата на Червения кръст в София
От 1900г. до 1951г.
Дружествата на БДЧК (Българско дружество „Червен кръст“) се учредяват в България непосредствено след Освобождението, като до началото на XX век вече имат натрупан достатъчен опит, включително и по време на Сръбско-българската война. Към тях са привлечени голяма част от практикуващите лекари, както и много доброволци. Дружеството си сътрудничи с редица чуждестранни мисии, които работят на територията на страната, получавайки международно признание.
Болница „Червен кръст“
Болницата на Червения кръст в София е създадена на 20 ноември 1900 г. Нейното предназначение е да помага за практическото обучение на медицински сестри, което се организира от друго подразделение на червенокръстците - „Свето-Троицко общество сестри милосердни”, учредено на 28 май 1900 г.
Първите началници са ангажирани както с обучението на сестрите, така и с работата в лечебното заведение. В началото на века ръководител на болницата е доктор Петър Ораховац (един от създателите на Лекарския съюз), а след него д-р Димитър Моллов (хирург и политически деец).
Първоначално болницата, разполагаща с 6 легла, се помещава в малка сграда, построена през 1893 г. за склад на БДЧК. През първите години легловата база нараства постепенно, като през 1909 г. достига до 40 легла.
През април 1906-а Общото събрание на Българското дружество „Червен кръст“ взима решение за строеж на нова, по-модерна болница. Проектът е дело на Георги Фингов и Кирил Маричков (дядото на рокмузиканта Кирил Маричков), които са едни от най-прочутите архитекти по това време. Теренът е дарен от Софийска градска община, а строителството е завършено през 1909 г.
Новият корпус на болница „Червен кръст“, който има на разположение 60 легла, започва работа на 15 септември 1909 г. Здравното заведение разполага с вътрешно и хирургично отделение. Значително е разширена стационарната част, а оборудването е доставено от чужди червенокръстки организации.
През военните години след 1913-а болницата става основна база на тиловото военномедицинско осигуряване, като голяма част от приетите по това време пациенти са военнослужещи. В нея се лекуват тежко ранените и по-сложните случаи, изискващи повече медицински грижи. През военния период броят на леглата в болницата нараства от 60 на 120.
Болнична дейност между двете световни войни
През 20-те години на XX век България е изправена пред сериозни предизвикателства - голяма бежанска вълна, земетресения и други бедствия, при които червенокръстците и екипът на болницата винаги са на първа линия. За да реагира адекватно на предизвикателствата, лечебното заведение закупува ново оборудване, откриват се и нови терапевтични дейности.
През 1925 година е отворен физиотерапевтичен кабинет, който спомага за бързото възстановяване на пациентите. Разкриват се модерни за времето си лаборатории - бактериологическа и химическа, зала за аутопсии, провеждат се амбулаторни прегледи. Лабораториите към лечебното заведение се помещават в павилион, разположен в двора, където има и действащ православен параклис. В болницата е въведен в експлоатация един от първите рентгенови апарати в страната, закупен с помощта на Международния комитет на Червения кръст.
Още от създаването на болницата бедните и пострадалите от бедствия се лекуват безплатно, благодарение на специален фонд, подпомаган от дарители. Останалите пациенти заплащат 1 лев за преглед, а цената за престоя е съобразена с броя на леглата в болничните стаи. В лечебното заведение са настанени повечето от ранените по време на априлския атентат в църквата "Св. Неделя" през 1925 г.
В началото на 30-те години част от леглата са разпределени за спешни случаи. През 1934-а година в болницата е открита диетична кухня, която е една от първите в системата на лечебни заведения в България. Създадена е и специална болнична аптека, разполагаща със съвременни медикаменти, доставени от международните организации на Червения кръст.
Болница „Червен кръст“ в периода на Втората световна война
През 40-те години на ХХ век персоналът на болница "Червен кръст" участва в множество хуманитарни мисии. Медиците се включват в помощна акция, провела се в Южна Добруджа, след връщането на региона на България в резултат на Крайовската спогодба, подписана на 7 септември 1940 г. Ръководството на болницата организира голям отряд във възвърнатите български земи с необходимата материална база, включваща три полеви болници, медицински станции и санитарен влак.
През април 1941-а медицински екип оказва първа помощ на пострадалите от югославските бомбардировки в района на град Кюстендил. Именно тук е използвано за първи път директното кръвопреливане от регистрираните към БЧК кръводарители.
През периода на 1941-1944 г. се организират медицински мисии на Източния фронт. По време на бомбардировките в столицата през 1943-44 година повечето лечебни заведения са разрушени. Болницата "Червен кръст" остава единствената в столицата, която продължава своята дейност. С включването на България във военните действия срещу Германия в нея се оказва медицинска помощ както на български военни, така и на военнослужещи от Югославия и СССР.
Известно време след 9 септември 1944 г. болницата играе ролята на правителствена.
Промените в края на 40-те години
След края на Втората световна война лечебното заведение е реорганизирано в главно звено на бързата помощ в България. Голям принос за това има д-р Янаки Холевич. Стационарът отново е разширен, кадрите също се увеличават, непрекъснато се подобрява медицинското оборудване и терапевтичните практики.
От 1947-а в болницата се създава специална служба за спешна (бърза) медицинска помощ, която разполага с дежурни екипи, диспечерски пункт, реанимационни автомобили и лаборатория.
В края на 1949-а здравното заведение е прехвърлено към Софийски градски народен съвет, а през 1951 година болница „Червен кръст“ е преобразувана в Институт за бърза медицинска помощ и получава името на руския хирург Николай Иванович Пирогов.
снимка: bg.wikipedia.org
Библиография
https://www.redcross.bg/news/view?nwid=15381
СТАТИЯТА е свързана към
- "Рибен буквар" - първият български учебник
- История на Петър Берон
- Училища и обучение на българските медици през Възраждането
- Образование и обучение на Петър Берон
- Дисертация на Петър Берон - тазомер и ембриометър
- Болници в България през Възраждането
- История на Иван Богоров
- Шести сърдечен тон - откритието на професор Иван Митев
- Развитие на спешната медицинска помощ в България
- Българските билки свързват древните лечебни практики с науката и успехите на лекарствената индустрия
Коментари към История на Болницата на Червения кръст в София