История на медицинския термометър

От изключително значение за установяването на основната телесна функционалност и ефективност е констатирането на 4 жизнени показателя - телесна температура, сърдечна честота, честота на дишане и кръвно налягане. Клетките съдържат различни видове органели, които са позиционирани или в цитоплазмата, или в ядрото й. Те са много активни и комуникират помежду си. Тази комуникация има важна роля в регулирането на биохимичните процеси в организма. Правилното задържане и навременното регулиране на температурата и налягането са нужни за тези биохимични процеси, за да може да се извършват съответните метаболитни дейности в организма и тялото да функционира и отговаря на ендогенни и екзогенни дразнители.

Преди векове учени хора са забелязали връзката между телесната температура и човешките заболявания и процесите, които текат в тялото. Първото пълно изследване на тази връзка провежда Карл Рейнхолд Вундерлих в края на 19 в. Неговото мнение е, че измерването на температурата трябва да е основна част от диагностицирането и наблюдението на заболяване, при което тя варира. При такива съмнителни случаи меренето й оказва значителна помощ и яснота. Всяко едно отклонение от нормалната човешка температура - хипертермия или хипотермия, може да подскаже наличието на латентно заболяване. И двете температурни състояния могат да доведат до промяна на метаболитните дейности, до увреждане на тъканите и да нарушат органичната функция.

Затова, достигайки до това ниво на знания, учените преминават към следващото - по какъв начин да бъде измервана телесната температура. Лекарите в древността преценявали температурата, като докосвали с ръцете си болния. В периодите, когато вече била известна връзката между разширяването на материалите и температурата, се появява едно от най-ранните средства за нейното измерване. Това е стъклена колба, частично поставена във вода и всяко нейно издигане или потъване означава повишаване или намаляване на температурата. По-късно освен вода били използвани живак, алкохол или галий.

Топлинната енергия се пренася по 3 начина - чрез конвекция, излъчване и проводимост. Именно те се прилагат при разработването на различните термометри. Самите уреди съдържат преобразувател и инструментариум, като първото трансформира топлинната енергия или температурата в друга форма на енергия, а второто обработва преобразуваното количество по такъв начин, че да бъде отчетено видимо на съответната температурна скала (Целзий, Фаренхайт или Келвин). На този принцип водата е служела като преобразувател в термометъра на Галилео Галилей, а алкохолът в стъклената тръба на Великия херцог на Тоскана Фердинанд II. Освен споменатите течности учените тогава ползвали и метали като алуминий, платина, никел и волфрам.

С течение на години направата на термометри се усъвършенства и се появяват всякакви разновидности, позволяващи да се мери температурата от различни части на тялото. Съществуват уреди, които се поставят в устата или под езика (измерват оралната или сублингвалната температура), под мишницата (аксиларна температура), в ректума (ректална температура), показват колко градуса е тя като доближат ухото (тимпанична температура) или челото (темпорална температура).

Фрамар ви предоставя интересна информация за видовете термометри и техните създатели, станали част от историята на медицинската наука.