Потсдамските гиганти - странното влечение на един крал по високи войници

От 1713г. до 1804г.

Пруският крал Фридрих Вилхелм I, наричан от съвременниците си „кралят-войник“, остава в историята като монархът, който реформира изцяло пруската армия. През 1713-та година, когато застава на трона на малката немска държава, войската наброява едва 38 000 души. Освен това те не били обучени добре и нямат почти никакъв реален опит в истински сражения. Фридрих Вилхелм I решава да увеличи броя на пруската войска на 83 000 войника, както и да подобри техните бойни умения и дисциплина.

Освен с реформираната си армия, кралят става известен и със странното си увлечение по високи войници. Той създава елитен военен корпус, чието официално название е „Главните гренадири на Потсдам“. Полкът се прочува из цяла Европа с названието „Потсдамските гиганти“, тъй като минималният ръст, необходим за приемане във войсковата част, е 183 см.

Войниците от корпуса са облечени в цветни парадни униформи, включващи шапка, висока 45 сантиметра. Кралските слуги им осигуряват най-хубавите места в казармите, обилна и разнообразна храна и напитки. Заплатите им също били големи, като по-високите бойци получават повече пари. Единственият минус в техния живот е липсата на свобода, тъй като единствената цел на полка е да забавляват Фридрих Вилхелм I.

Всъщност войсковата част има основно парадни функции. Голям брой от войниците, служещи като „Потсдамски гиганти“, са доброволци, постъпили в полка, за да избягат от тежкото си ежедневие. Други са причислени насила, закупени от родителите си или отнети от предишните си господари. Бебетата, за които лекарите предвиждат, че ще станат особено високи, се маркират от кралски служители с червени шалчета, които задължават родителите им да ги предадат на властите, когато пораснат.

Фридрих Вилхелм I дори прави експерименти с генофонда на поданиците си. Той жени насилствено по-високите си войници за едри жени, за да може новосформираната брачна двойка да създаде поколение от високи деца. Затова през втората половина на 18-ти век Потсдам се изпълва с необичайно високи хора, които са резултат от налудничавата програма на краля.

Ако някой по-едър човек откаже да се присъедини към корпуса, Фридрих Вилхелм I просто нарежда на слугите си да отвлекат високия мъж и да го запишат насила в „Потсдамските гиганти“. Един такъв случай за малко не води до международен скандал. Австрийски посланик, притежаващ необикновен ръст, бива присъединен насила към войсковата част. За щастие на австриеца Виена успява да издейства свободата му.

Друг известен случай на висок мъж, отвлечен от пруските власти, е ирландецът Джеймс Киркланд. Той приема поканата за военна служба при един немски барон. Разбира се, това се оказва капан и високият близо 215 см мъж е закаран насила в Потсдам, където е присъединен към корпуса.

Фридрих Вилхелм I се отнася към своите елитни гренадири по изключително странен начин. От една страна той е много привързан към войсковата част, но ги третира като безволеви циркови артисти. В дните, в които не се чувства добре, кралят нарежда на подчинените си да изкарат високите войници да помаршируват из двора. Когато бил болен, няколко десетки от питомците му застават под прозореца му и започват да крачат под строй около покоите на монарха.

Може би най-тежкият експеримент, на който Фредерик Вилхелм I подлага своите гренадири, е изкуственото разтягане на гърбовете им, чрез което той се надява да станат още по-високи. За целта се използва средновековна машина за мъчения. Процедурата е спряна, тъй като няколко от кралските любимци умират по време на „издължаването“.

Самият пруски монарх споделя пред хронистите си, че „в неговите очи и най-красивата жена става безлична, щом види високи войници“. Единственото нещо, което Фредерик Вилхелм I не прощава на „Потсдамските гиганти“, е дезертирането. Всеки опит за бягство се наказва със смърт. Това се случва доста рядко, тъй като повечето войници са доволни от спокойния си живот, далеч от несгодите на истинските сражения.

След смъртта на Фредерик Вилхелм I през 1740, на трона сяда неговият син. Той намира галениците на баща си за абсолютно безполезни и ги изпраща на фронта, за да участват в реални сражения. По това време в полка има около 2500 гренадира. След като корпуса губи парадната си функция, желаещите да членуват в него мъже стават още по-малко. Военната част е разпусната през 1804-та година, поради липса на ефективност.

Смята се, че интересът на Фредерик Вилхелм I към високи войници е един от историческите факти, вдъхновили Хитлер да се опита да селектира „перфектната арийска раса“.

Редактор: Георги Динев

Статията е част от историята на:

• История на монарсите, управниците и други известни личности, страдали от психически заболявания