Как през 17-ти век в Англия се опитват да създадат човек-овца чрез кръвопреливане

От 1628г. до 1667г.

Силата, съдържаща се в кръвта, е обект на дискусии от Античността. Едва през Ренесанса обаче учените започват да изучават реалните физически свойства на жизненоважната течност. Първият човек, който прави реалистични предположения за функциите на сърцето и кръвоносните съдове, е англичанинът Уилям Харви.

Харви е медик, който изследва структурата на човешкото тяло. През 1628-ма година той излиза пред академичното общество с теорията, че сърцето е разделено на четири камери, като долната лява камера снабдява с кръв лявата половина на човешкото тяло, а дясната камера - дясната половина. В допълнение с това лекарят разширява познанията на човечеството за функцията на белия дроб и мозъка.

Твърденията на Уилям Харви са посрещнати с недоверия и ученият доказва тезата си цели 20 години, преди тя да се наложи сред останалите медици. Но след като трудът на медика е легитимиран, от него се възползват мнозина новатори в сферата на науката, между които и Ричард Лоуър. Лоуър започва своят експеримент през 1665-та година и има за цел да изследва последиците от трансфузията.

Първоначално той работи единствено с кучета. Още същата година ученият прави първите 5 кръвопреливания. И макар начинанието да е регистрирано като успешно, всички кучета-донори умират, а получателите заболяват. Това се дължи на факта, че медиците от 17-ти век нямат идея за съществуването на кръвните групи, както и за тяхната несъвместимост.

Всички съвременни лекари знаят, че преливането на кръв от различна кръвна група води до незабавна негативна реакция на имунната система, която възприема прелятата течност като чуждо тяло. В резултат на това пациентът вдига температура, изпада в състояние на слабост и дори може да умре. През 17-ти век обаче тази реакция се обяснява с изравняването и напасването на новата кръв със старата.

Затова експериментът на Лоуър не само е регистриран като успешен, но и привлича вниманието на британското академично общество. Известният химик Робърт Бойл отправя официален въпрос към своя колега, питайки дали преливането на кръв от една порода кучета на друга води до промяна в цвета на козината, поведението или обонянието. Това запитване поставя началото на една изключително необикновена теза - дали преливането на кръв може да лекува.

Известният хронист Самюъл Пийпс пише в своите мемоари, че откритието на Лоуър поражда множество въпроси, между които: „Може ли трансфузията да се използва за подобряване на човешкия вид?“ и „Дали е постижимо да се подобри тялото на даден човек чрез преливане на кръв от по-жизнен мъж?

През лятото на 1667-ма година французинът Жан-Батист Дени извършва първото преливане на кръв от животно на човек. И макар експериментите да не водят до реални резултати, първите два пациента на новатора оцеляват. Това вдъхновява Ричард Лоуър да опита да лекува емоционална нестабилност чрез трансфузия. Неговото „опитно зайче“ е мъж на име Артър Кога. Кога приема да се подложи на операцията, защото от една страна страда от депресивни състояния, а от друга страна и заради нескромния хонорар, обещан от медика.

Артър Кога преживява две кръвопреливания от овца. За целта са използвани два пълнителя от пера за писани, както и стъклен съд с фуния. И макар интервенциите да не завършват с фатален край, те не водят до никакъв резултат. По същото време от другата страна на Ла Манша Жан-Батист Дени убива един от пациентите си. Това кара английското правителство да забрани опитите на Лоуър. Кога е възнаграден и само след две трансфузии.

Скоро състоянието на и без това психически нестабилния доброволец се влошава. Това е резултат от подигравките по негов адрес. Мъжът става известен като човекът-овца и до края на живота си не може да се отърве от неприятния прякор. Той пише няколко гневни писма, в които споменава, че „операциите са го превърнали в нов биологичен вид“, както и че „в резултат от кръвопреливането губи своята вълна“. Той се подписва не с официалното си име, а с псевдонима „Агнус Кога“, което в превод от латински означава „Овцата Кога“.

Уилям Лоуър също понася множество подигравки за нелепостта на експеримента си. Неговите „постижения“ са официално заличени, а десетилетие по-късно в негова чест е написана сатиричната пиеса „The Virtuoso”. Тя разказва за смахнат тип, който се опитва да създаде хибрид между човек и овца.

Редактор: Георги Динев