Клинични прояви на злоупотребите с абсент

От 1864г.

Обсъждането на клиничните ефекти на туйон и абсент в историята на медицината, трябва да се има предвид, че по-голямата част от наличните данни са получени от клинични наблюдения, направени в края на 1800 година. Този факт определя неголямата надеждност и клинично значение.

С увеличаване на масовото потребление на абсент, все повече се наблюдават хронични злоупотреби, припадъци, затруднение на говора, нарушения на съня, психическо изтощение, слухови и зрителни халюцинации и накрая смърт сред ценителите на зеленото питие. Тази съвкупност от симптоми ражда термина "абсентизъм" За съжаление не е възможно да се докаже със сигурност съществуването на това състояние. Предполага се, че за него са характерни уврежданията в различни части на мозъка, стомашно-чревните проблеми, за хората има повишен риск за развитие на рак на хранопровода, опасността да се отключат различни психични заболявания и склонността към суицидно поведение също е висока. За разлика от тези твърдения, други автори препоръчват приема на умерени дози абсент като ценно средство срещу депресии.

Въпреки това сериозната и популистката медицинска литература демонизират абсента, полагайки основите на много движения за борба срещу консумацията на абсент. Определението абсентизъм, въведено като медицински синдром е тясно свързано с френския лекар Валентин Магнан.  В работата си около абсентизма (между 1864 и 1874 г.) той описва любопитни зрителни и слухови халюцинации, придружени от промени в съзнанието, получаващи се известно време след консумацията на абсент. Други автори описват доста остри симптоми на злоупотреба с абсент (халюцинации, безпокойство, делириум и гърчове). Симптоматичните разлики между пациентите, злоупотребяващи с абсент и алкохол са представени на Първия международен конгрес по евгеника. По време на важното историческо медицинско събитие най-често се обсъжда темата „В абсентизъм: халюцинации и лудост”.

На обществеността в Париж се предоставя пълна статистика от Централната служба за рехабилитация на душевноболните. В периода от 1867 до 1912 около 16,532 пациенти са лекувани доста продължително време от алкохолна интоксикация. При 70,3% от тях е констатиран "хроничен алкохолизъм". Едва при 1,0% от пациентите се наблюдават симптоми на абсентизъм. Вследствие на високото потребление на абсент в Париж по това време много от тежките форми на хроничен алкохолизъм подвеждащо се описват като абсентизъм.

В клиничен доклад, публикуван в бостънския медицински вестник "Today the new England Journal of Medicine" подробно се разглеждат отделните случаи на абсентна интоксикация от 1868 г. Медикът Еймъри, който е и бивш възпитаник на Магнан, наблюдава "плеврални изливи" и "червеникаво оцветяване на урината", като това характерно обагряне може да се тълкува като симптом на остра порфирия. Става ясно, че туйонът е своеобразен катализатор, който улеснява развитието на това опасно заболяване. В клетъчни култури от чернодробни клетки на пилешки ембриони се имитират симптомите на остра порфирия състояние, чрез добавяне на железен хелатор десфериоксамин. При добавяне на туйон се наблюдава значително натрупване на протопорфирин. Бонковски и екипът му стигат до извода, че туйонът е порфириногенен и опасен, особено при пациенти със съпътстващи дефекти в синтезата на чернодробни белтъци.

Статията е част от историята на:

• История на абсента в медицинската наука